Земята и здравето

Кое стои в основата на здравето и дълголетието ? Щастието и  чувството, че си разбран и оценен ? Редовно спортуване и правилно хранене ? Спането важно ли е ? Стресът и почивката каква роля играят. И каква е минималната доза във всички категории за постигане на оптимални резултати..

Много са факторите, който могат да определят дали да бъдем здрави с градивно и положително настроение, включително и независещи толкова от нас като - гени, възпитание, приятели. Но за мене в основата на здравето и дълголетието е неживата материя, която е първичната храна за растенията - а именно почвата, въздухът, водата и слънцето. Ако растенията са здрави, ухаещи, с наситени цветове, пълни с минерали, енергия и  антиоксиданти - то и всички бактерии, буболечки и животни около тях ще са здрави. Дискусията за качеството на въздухът, водата и слънцето са си отделни теми - и сигурно ще пиша друг път за тях. В тази статия ще се концентрирам върху почвата. Днес като видях растящата трева върху изсъхналата от миналата година се присетих за един от аспектите на здравата почва - а именно здравата почва е покритата почва.

За веганците, качеството на растенията, които консумират е от първостепенно значение. И тъй като тази диета е по-трудна за реализация - обикновено са и мотивирани да намират най-качествените плодове и зеленчуци. И обикновено са добре информирани за разликата между индустриалното, промишленото, селското, търговското и био земеделието. Семейството ни сме фенове на салатите и плодовете, но разчитаме и на животински продукти. В повечето случаи се възхищавам на веганците, поради факта, че отделят необходимото време за образоване в обширната тема за храненето, в намирането на качествени продукти, и приготвянето им.

Растенията са в основата на хранителната верига - само те могат да преобразуват неживата материя като слънце, водата, минералите и въздуха в здраве. Ако растенията са здрави - то и животните, които са зависими от тях ще са здрави. Поговорката "ти си това което ядеш", по пълно може да се каже "ти си това което твоята храна яде". Животни хранени с нездрави растения, които са расли по нездрава почва дават нездрави продукти. И обратно животни хранени с здрави растения, разхождащи се на слънце с достатъчно пространство и чист въздух - дават здрави и качествени хранителни продукти.

Почвата осигурява и минералите, водата и въздуха за здраво растение. Не може да има здраве без да имаме здрава почва. Но в днешният много милиарден свят, с интензивно  стопанство, с население което е повече в градовете със скъсана връзка с Природата и земята. Виждаме как расте детето ни - в градски условия, с колата, с игрите на телефона,с анимационни филми, с бетонираният училищен двор, в сумрачните детски заведения и  кътове. Поне досега си няма и идея каква е връзката на почвата  с растенията. Колко са малко излизанията на поляна, в парка, или край езеро и палатка.

И не е учудващо, че е толкова трудно да се види връзката на здравето със здравата земя, забързаното ни ежедневие претрупано с информация и близкият магазин и бетонно асфалтовият градският живот ни пречи да усетим Природата .. Като всеки ден купуваме неща, които си нямаме и ни най-малката представа от къде са дошли. И дали тази био маруля не е расла все пак в оранжерия, с пестициди и химически торове, или самото семе не е генно модифицирано. И дали това яйце е от кокошка натъпкана с хиляди други в сумрачно, мръсно, задушно помещение, с диета от индустриален фураж и на медицински режим от антибиотици и стимулиращи хормони.  Или обратно това яйце е от кокошка - която има достъп до поляна, която я пече слънцето, която рови земята за червей и семена, която тича, която не е изнервена и измърсена. Повечето от нас едва ли сме хващали лопата, заравяли ръка в почвата, гледайки как едно семенце - седмица след седмица - се превръща в растение. 

Здрава почва

Какво е все пак здрава почва ? Очевидно е, че тази дето не е замърсена със тежки метали, със пестициди, фунгициди и други отрови. Тази която не е торена със изкуствени торове. И въпреки, че това е очевидно - в съвременната ни цивилизация е масова практика за масовите продукти. Вскичи знаем, че повечето растения са пръскани и торени. И не можем да направим каквото и да е - с работата от 8 до 5 не можем да контролираме какво се случва по полето..

Има течение в земеделието - така нареченото пермакултурно или устойчиво земеделие, което се стреми да намерим пътя обратно към миналото. Да отглеждаме растенията без да се налага да ги пръскаме с отрови и да възстановяваме минералното съдържание с изкуствени торове. Да отглеждаме година след година растения, без да изморяваме и изхабяваме почвата. И при това резултатите като количество продукция от пермакултурното земеделие трябва да са съпоставими с индустриалното. А като качество да ги превъзхожда във всяко едно отношение - от липса на отрови, до пълноминерално съдържание в тъканите им, ухаещ цвят и плод и ярки окраски. Здравото растение и плод - е това дето е вкусно, ухае е и е с ярки наситени цветове. 

Основният постулат на пермакултурното земеделие е, че земята винаги трябва да е покрита. Което е и една от основните разлики със масовото индустриално земеделие - пролетта или есента земята задължително се оре, за да се отстранят плевелите, и да стане рохка и водо пропусклива. Но в процеса на оране - замята се наранява - словете на 10-30 см се обръщат на повърхността. Заедно с корените на плевелите, по този начин се убива целият микросвят от бактерии, гъбички и безгръбначни. Понеже досега с въздух и утравиолетовите лъчи ги стерилизира. Орането наранява почвата, стерилизира я, отнема микроживота, който я поддържа.

За да е устойчивео земеделието - почвата винаги трябва да е покрита. Използват се дървестни стърготини, слама и каквито и да е органични остатъци от предишна реколта. По този начин се постигат някои големи предимства. 
  • Микросветът от микроорганизми остава непокътнат година след година. 
  • Бактериите и гъбичките необезпокоявани разграждат органичната материя и  освобождават складираните в тях минерали и хранителни вещества. 
  • Червеите и другите безгръбначни пък успешно разрохкват неоорганичната материя и я правят въздухо и водопропусклива. По този начин се извършва микро оране - за поддържане на пореста структура на почвата.
  • Органичната покривка с годините се натрупва и играе ролята на резервоар за вода. Това е една от големите предимства сравнено с непокритата, изорана земя. При обилни дъждове - изорана земя се отмива, докато такава с органична покривка задържа водата за седмици напред.
Проблемът с плевелите си остава, и справянето му си е нужен доста опит. Но и при орането - плевелите се контролират само за определен период. За това и при индустриалното земеделие така усилено се пръска срещу плевели. Целта на устойчивото земеделие е да се достигне нивото на гора. Никои не оре гората. Никои не я полива. Никои не контролира плевелите. Гората само произвежда, както Природата е заложила.

Затова и се усмихнах като видях пролетната трева как избуява над миналогодишната изсъхнала трева

Миналогодишната играе ролята на покривка. Със всеки изминал сезон старата трева увеличава покривката. Като микроорганизмите я превръщат в хумус. Почвата никога не е изложена на преките слънчеви лъчи. Такава почва е мека и рохка - добра среда за развитие на червеи, поема вода и я задържа за дълго. Само до няколко седмици тази поляна ще е зелена с гъста млада трева. 

Така е проектирала Природата цикълът на растенията. Когато човек се опитва да подобри нещата с оране, пръскане и торене - обикновенно става по лошо. Не само, че се харчи много енергия, но най-вече изхабява и наранява земята. В краткосрочен план с интензивното земеделие се получава голямо количество продукция - но в дългосрочен план, в рамките на няколко десетилетия, земята се изтощава и замърсява. След няколко десетилетия интензивно индустриално земеделие - обикновено почвата става безплодна.



Темата за устойчивото земеделие ми е много интересна, понеже вярвам че ако искаме да бъдем здрави, трябва да започнем от земята, за да произведем здрави продукти. Темата ми е интересна, но само от теоритичен аспект. Дългосрочна мечта ми е да отглеждам зеленчуци.. но все още съм на ниво теория. Бих препоръчал следните връзки за по-подробно задълбочаване в темата:
  • The One Straw Revolution - книга за устойчивото земедели на г-н Фукока от Япония. Година след година той произвежда ориз и овес устоичиво от няколко декара земя. Без пестициди, без торове, без хербициди. Формулата му е проста - сламените остатъци от миналогодишната реколта се връщат обратно. С годините се образува дебела покривка от органична, плодородна матария - която храни и задържа вода.
  • Sep Holzer - бащата на пермакултурата. Има голямо имение в австийските алпи на 1100-1600 метра. Произвежда голямо количество растения и животни само със жена си и сина си въпреки суровата природа и алпииският терен. Използва това което е заложила Природата, а не работи срещу нея.
  • Back to Eden - Пол е градинар от щата Вашингтон който постига невероятни резултати във градината. Голям привърженик на покритата почва, на отглеждането на растения без оране. Много е набожен за моите разбирания, но като съм инспириран от резултатите му и връзката с Природата или както той казва с Бог.

Vasil Karpachev

Мненията изразени в статиите са само моя гледна точка. Въпреки, че искренно се старая информацията да е правилна и вярна, "правилната" гледна точка не е само една. А най-вероятно в някои случаи греша.

0 коментара: