Психологията на обучението и плуване

Сигурно много млади родители са се сблъскали с проблема за ентусиазмът на единия или двамата родител да научи детето на нещо ново, и увеличаващото се нежелание на детето да следва правилните стъпки. Често може да се видят нахъсани татковци даващи енергично инструкции на отрочето си, как да върти педалите, как да замахва с ракетата за федербал, кака да кара ролери, как да се пуска с шеината и т.н. И в някои случай се получава магически, но в има и такива където детето навело нос, се опитва да овладее умението, и лека полека се отказва. И в рамките на 15 минути и дете и родител остават разочаровани.

Като един надъхан баща, с големи очаквани я планове за бъдещето на детето си, и аз съм се сблъсквал са тази дилема. Когато дето беше на около две години след като проходи - много исках да спринтира напред назад и да рита топка.. Но Калина си има свой възглед за живота, обвързан по скоро със взаймоотношенията между хората, със говорене, със кукли, приказки, пъзели, маша и мечока и рисуване.

Имаме едно камионче на четири колела, което може да се бута с краката и да се управлява с кормилото. И имах вътрешното желание да видя дъщеря си като един бъдеш мини-Шумахер - да блъска силно с краката и умело да управлява. И моите непоискани подвиквания, указания и напътствия само влошават положението - докато се стигна до момента, в който изобщо отказа да се качва на камиончето. Може би е преценила, че използването на камиончето вместо за забава е свързано с незадоволени очаквани и по остри реплики от обичаният баща. И двамата се предадохме да се опитваме.


Докато след около половин година, един хубав есенен ден се запътихме да пазаруваме. И на излизане я попитах дали не иска да вземем камиончето. След като се съгласи, аз се бях нагласил, че ще я дърпам с въженцето. И каква беше изненадата като я видях да се бута, да се засилва по нанадолнищата и да управлява. Бащиното сърце преливаше от гордост и радост. Но каква беше причината за такъв революционнен напредък?? Очевидно моите опити и инструкции отпреди време не може да са повлияли. Мистерията се разгада като разбрах, че в яслата има подобно камионче. И там то е дефицитна играчка, обект на желание. Който успее да го овладее, застава в светлината на прожекторите и става поне 2 сантиметра по висок за петнадесет минути. И момчетата с техните по-развити моторни и координационни умения показват завидно майсторство яздейки го. Явно това е била доста силна мотивация. Говорихме жената, анализирайки този случай и преценихме, че за в бъдеще ще гледаме нещата да се случват по естествен начин. Ако може обстановката да е стимулираща, да има деца наоколо, които играят подобни игри, да е престижно да можеш да го правиш - и нещата може би ще се случат. Задачата на родителя е да намери такава обстановка и да остави детето да си върви със собственият ход, желание и мотивация.

Е провалихме се славно и с опита да кара ски. Намерихме обувки, намерихме детски ски, дори и учител. И вместо да ги оставим да се оправят, куткудякахме около нея - "дръж щеката така, мами", "браво, тате", "дай напред". След третото спускане на едно детенце с трима възрастни прислужници около нея - принцесата реши, че е гладна, и толкоз беше.

Още не сме успели с колелото на две колела.. все още гледам със завист момчетата връстници на приятелите ми които летят по песачливото нанадолнището с предстоящ завои, с усмивка до ушите и даже не гледат напред. Но от 2 седмици в мене се появи поредният високопарен ентусиазъм да правя детето си първокласен плувец. Е пресолих предишното изречение, чак първокласен плувец.. имайки предвид, че е предизвикателство дори да и измием косата под душа - то са едни увещания едни подготовки. Но все пак бащите ще ме разберат - как трепва сърцето когато искаш детето ти да се окаже талант в даден спорт. Но този път подходът ми беше подплатен със 3 години и половина стаж във преговори, поуки, осмисляния, радости и разочарования.. В седмицата преди съботата я "програмирах" за предстоящото събитие с подмятания от рода на "Тате знаеш ли къде ще ходим съботата?" - "Къде?" - "На басеееейн!".

След търсене половин час в интернет и няколко позвънявания - басейна с дълбочина метър и четиридесет - до недалечният мол, звучеше като най-добре от към разстояние и цена. Хавлиите, чехлите, плувките, банските, шапката и вече сме на ръба на малкото басейнче. Каква ще ми е стратегията? Средата трябва да е интересна, да има деца които правят същото, да има възрастен авторитет. Един поглед наоколо и мисля, че сме ударили десетката. В четирите коридора на басейна има доста плуващи деца със шапки, със дъски, със плавници, със макарони. Има един висок атлетичен батко, който подвиква уверено и дава напътствия.

Първите 10 минути просто стояхме и гледахме. Традиционно за Калина - в непозната обстановка се оглежда внимателно. Аз се правя на разсеян, знам че ако почна с "Тате, искаш ли да влезем",  "Тате, да плуваме ли сме дошли или да гледаме", резултата ще е съблекалнята.

Та стойм и гледаме..  "Тате, аз се изморих - ще ида да седна там на басейна да си цопна краката, ако прецениш ела". Дойде с мен и си цопна и тя краката - първият успех. Още 10 минутки си цопкахме краката и гледахме децата и авторитетният батко. Следващият опит беше с "Тате, аз ще влезна малко в басейна". "Не, не, остани тука". Аз все пак влязох и си гледах наоколо децата. Да си в център на вниманието е сериозен мотивиращ фактор за децата. Та, използвам центърът на вниманието като инструмент - и по-точно липсата му в определени моменти. Ако и говори и я гледам - може 2 часа да си стоим на ръба на басейна - и тя ще се чувства добре и ще и е забавно. Ама макси програмата на тати.. няма да е изпълнена.

Самотата и малко скука си свършиха работата. След малко и предложих да я гушна и и тя да дойде при мен в басейна. "Удавник за сламка" е добро описание за силната любов с която ме гушна за шията. Важното е че сме в басейна все пак, и че се разхождаме вече наоколо, макар и малко нелепо да сме се гушнали. За мен е поредната успешна точка. Разхождаме се, въртя се, така че да усеща, че краката и се плъзгат по водата и че може да използва съпротивлението на водата за контрол. Е явно, е че със сигурност тези мой очаквания - са просто забава за нея, но пък все пак на някакво подсъзнателно ниво, на нивото на мозъкът на влечугото, невроните си комуникират и отбелязват промените в средата.

До сега почти нищо не съм продумал, камо ли "тате, дай сега да ти покажа как стават нещата, ей така си опъваш тялото и краката събрани.." Както и дойде естествено.. така да бъде.. важното е че все още сме във водата. След поредните 10 минути явно се усети уверена, понеже поиска сама да се качи на дъска за плуване като другите деца. По-големите деца с изпънати ръце са се прихванали за дъската. Нашето гардже се качи с коремчеото върхо него и така се вкопчи, че чак ноктите се впиха в полиетирена. Така е много нестабилно и лесно може да се катурне, та я стабилизирах с моите ръце. И пак се въртим и се предвижваме леко напред назад - да усеща движещата се вода покрай краката и тялото, да усеща водната динамика. По някое време се усети да разпери краката, за да е по стабилна. И беше достатъчно само да я дърпам напред, без да влагам аз усилия да я балансирам - оправяше се с разперените крака. Поредната победа.

Решаващата стъпка беше, като баткото реши да се включи. Клекна до нея и с благ поглед каза "Искаш ли да пробваш с макаронът - с него е много по-лесно". И промуши дългата полиетиренова пръчка под мишниците и. И чудото се случи - Калина беше свободно стояща в басейн поне с 60 см по дълбок от височината и (не че не съм я виждал да гълта безпомощно вода в 40 сантиментровото детско басейнче). Все още държеше да съм до нея. И следващите 10 минути ги прекарахме теглейки се. Кулуминирахме, след като тате се измори от толкова много стратегия и седна на ръба на басейна и гледаше как Калина се върти и придвижва автономно напред и назад.
Кулуминацията на първият урок - сама в басейна с плувките и макаронът.
Затвърдихме успеха от наученото като след басейна се обадихме на всички баби и разправяхме подробно, даже и видео споделихме във фейсбука.

Днес ни беше вторият урок, на същото място при същият батко. Този път свойски влезе и първо отиде да си избере макарон. Цветът е от решаващо значение - много и се искаше розовият.. ама беше скъсан и много къс. Та се задоволи с белият. Този път направо се потопихме във водата, без уводните подготовки - и почнахме да се "гоним". Вече съм доволен, че преодоля страхът от водата, и че е сама в басейна със плувките и макаронът. След революционната стъпка от миналият път, моите очаквания са за едногодишно забавление във водата без кой знае какъв драматичен напредък. Някъде към 5-тата година може би ще може като другите деца да се изправи на повърхността с помощта на дъската и плавниците да учи стиловете. Шумно изразявах радостта си когато опиташе нещо ново - почна да подскача във водата по едно време, по едно време се ентусиазира и почна много енергияно да рита с краката и като да се получава нещо подобно на кучешката. Но в крайна сметка се поскарахме малко, понеже на тати му беше нещо студено, а пък на нея и се играеше. След малко компромиси и от двете страни измислихме игра - тати да седне в другият край на басейна и Калина да преплува след "Едно, две три старт".

Към краят на дву часовата тренировка влезе млада баба и момченце на възраста на Калина. Бабата явно беше доста ентусиазирана, защото почна да се меси нетърпеливо когато баткото се опитваше да установи контакт с момченцето. След 15-20 минутна пресилени увещавания, опити за показване и насърчаване как правилно трябва да се прави - си тръгнаха.

Ние като минавахме покрай баткото се спряхме и двамата му казахме "Довиждане". Когато вече си тръгвахме го видяхме извън басейна и се поинтересувах какви са условията за записване в групата. Дори и не бях си помислял да пусна Калина в група.. понеже знаех че я е страх от водата (и досега къпането на косата е с много увещания) и се страхувах ,че няма да се получи химията и че ще се изплаши и т.н. Той каза "По принцип приемаме деца над 4-5 години само, но по моя преценка може и по-малки. А това което видях - е че мога да я приема.". Е спуках се от гордост, та затова и толкова ентусиазирано почнах да пиша :-)

И тъй като изках да подготвя Калина за тази промяна - слеед като изсушихме косата отидохме лично да се запознае с батко Жоро! Попитах като я поглеждах и нея и него дали можем да дойдем да тренираме с него. Той каза "Като дойдеш следващият път - ще ти дам плавниците да си като русалка". Очите на Калина светнаха, макар и да не знаеше какво е плавници. Сега цяла седмица ще я програмирам, като и напомням през ден за Жоро, за плавниците, за басейна, за другите деца. А в часът по плуване - родителите не се пускат. Още следващата събота ще се разбере дали и е било интересно, или не се е получила химията. Бих бил много радостен да се получи, да мога един час да се заровя в телефона, знаейки че детето ми спортува в забавна обстановка с други деца. Но дори и да не се получи с треньора, докато мога да и влезна под кожата и - ще има един умерено ентусиазиран и строг треньор в лицето на тати.

Има деца и родители таланти. Виждал съм бебета да плуват сами и то под вода. Ние все още не сме си потопили главата..

Но за мене, за условията и средата около семейството ни - това си е успех висок поне от тука до луната. Бубче, ако го четеш това след време, ще разбереш, че и ти така ще "манипулираш" тайно твоите деца с разни теории и стратегии.

Vasil Karpachev

Мненията изразени в статиите са само моя гледна точка. Въпреки, че искренно се старая информацията да е правилна и вярна, "правилната" гледна точка не е само една. А най-вероятно в някои случаи греша.

0 коментара: