Въздухът не стига ..

За здраве и дълголетие, освен късмет със гените и средата, в която живее човек - много важен елемент е непрекъснато изследване на възможностите на тялото. Вярвам, че човек трябва да е активната страна в това търсене. Да се разчита на някои друг - например личният лекар да се грижи и знае за устройството на нашето тяло вместо нас - не винаги е най-добрият начин.

Имали ли сте някога чувството, че въздухът не стига, и колкото и да се опитваш по-често да вдишаш и издишаш, толкова като да става по-зле положението? Не знаеш за какво говоря - тогава не си изпитвал проблема, т.е. си здрав и тази статия не е за теб. Освен ако любопитството не те кара все пак да продължиш, за да прецениш критично дали този био-хак има стойност.
Тропическа гора на остров Fatu Iva, Marquesas, Френска Полинезия.
I, Sémhur [GFDL (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html), CC-BY-SA-3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/) or CC BY-SA 2.5-2.0-1.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.5-2.0-1.0)], via Wikimedia Commons

Изпитвал съм това чувство, особено в последните години рано сутрин още преди изгрев слънце. Усещането е за пресъхнало гърло, и натежала глава и непълноценен сън. А също понякога след работа когато след дълъг и изморителен ден се изнервя за нещо. Спомням си, че дори пуснах търсене и попаднах на коментар във форум описваща подобно изживяване. Копирам от следната публична тема в бг-мама:
От няколко седмици имам чувството, че нещо много здраво ме е стегнало през гръдния кош (все едно ме стяга сутиена, но това усещане го имам дори и да съм без него). Не е остра болка а постоянно тъпо усещане за пристягане. Покрай това усещане от време на време не мога да си поема и нормално въздух и на моменти дишам като риба на сухо....
--
Случвало ми се е, но мина от само себе си. Получих го при голямо психическо напрежение. Не мога да го опиша с думи, нещо като че ли не можеш пълноценно да поемеш въздух.
--
И аз го имам от около година. Все едно не мога да си поема дълбоко въздух.... въздуха стига до някъде и край. Според мен е нещо на психична основа, защото когато не мисля за това или съм на почивка почти не го усещам.
--
Уф, и аз съм така, особено когато ми е много напрегнато.
--
... не можех да си поема хубаво въздух, напрягах се. В никакъв случай не се задушавам, но усещам напрежение в гърдите и тръгва нагоре към врата дори..
--
аз имам същия проблем. Като си поема въздух, той стига до нивото на гърдите и имам чувството, че не ми достига въздух.... Трябва да се прозея или да симулирам прозявка, за да си поема въздух дълбоко и тогава чувствам облекчение.
При мен се проявява предимно вечер и понякога ми е трудно да заспя. преди 2-3 г. ми правиха изследване на капацитета на дробовете- отчете изпълване на 110% #Crazy казаха ми, че всичко е на нервна почва. Когато не го мисля си дишам спокойно и нормално, но има вечери, в които се мятам като риба на сухо в леглото и имам усещането, че ще остана без въздух..... В такива моменти усещам тъпо напрежение в лявата страна.
--
И имах същите оплаквания, даже още ги имам понякога. Обиколих сумати лекари, нищо притеснително не откриха и ми казаха, че е на нервна почва..така и си беше сигурно, защото по това време пак изживявах някакви лични драми.
--
Забравям за него като отмине. Но ето сега пак съм така. Събират ми се 3-4 часа сън за снощи. Заспивам, събуждам се от недостиг на въздух, правя няколко опита за поемане на въздух чрез прозяване и заспивам. После всичко се повтаря ...
Оказва се, че този проблем има лесно разрешаване. Ключът се крие в баланса между въглероден диоксид (СО2) и кислород (О2) в кръвта. Кислородът е най-важната храна за тялото ни ! Да това е храна - въпреки че влиза в тялото ни през дробовете. Нуждаем се от непрекъснат поток, за да може митохондриите - тези малки централи за енергия - да конвертират въглехдриатите, мазнините и дори протейните в енергийната молекула АТФ със сложите процеси в цикъла на Кребс и кислородната фосфорилация. Без кислород, само на безкислородно горене, мозъкът на човека може да издържи само няколко минути.. и при това за повече от 3 минути е нужна специална подготовка и за предпочитане ниска температура на околоната среда. За повечето хора, след 3-тата минута при спиране на дишането, и при 20-тата секунда при спиране на сънната артерия - настъпват необратими промени в мозъка.. Странното е, че мускулите например могат да издържат значително повече без кислород - до около 30 минути.. Но загуби ли човек мозъка си, той престава да бъде това, което разбираме вложено в думата човек, макар и всички други системи да успеят да оцелеят.

Но обратно към темата със задухата и усещането за липса на достатъчно кислород. Този проблем може да подейства сериозно върху психиката и самочувствието на човек, а в дългосрочен план, ако не се вземат мерки с години, да доведе до хронични проблеми с енергийният метаболизъм и проблеми във всяка една възможна система от тялото. Оказва се, че причината е проста - плиткото, учестено дишане! Какво имам предвид ?

Плитко, учестено дишане може да се получи по много причини. Недобра стойка в изправено или седнало положение - гърбът е изгърбен, гърдите и корема са свити - белите дробове не могат да се разгърнат. Друга възможна причина е стресът в ежедневието. Стресът активира отговора тип "бий се или бягай" - свързано с адреналин, зачестеното плитко дишане, активиране на мускулите на крайниците, намаляне притока на кръв към вътрешните органи.. Стресът може да е под-много форми - недоспиване, некачествена храна, проблеми в работата, в семейството, прекалено много дини под една мишница и др. Каквато и да е причината - резултатът може би е налице при вас - лесно се задъхвате, дишате предимно с горната част на гърдите, и по учестено от нормалното. Това дали е така, и каква е причината - дали е една от горните или съвсем друга - е ваша задача да намерите и елиминирате, за дългосрочно здраве!

Какво се получава при зачестено, плитко дишане ? Тогава предимно се използва горната част на белите дробове, където има значително по-малко алвеоли, от колкото в долната част. Т.е. там има много по-малка повърхност за газообмяна. Тялото се адаптира, като вдишва и издишва по-често. Това е като да се опитвате да сгъвате и разгъвате акордеон с една и съща скорост, но в единият случай да сте натиснали само един клавиш, а в другият да сте натиснали 10 клавиша с всичките си пръсти. Тъй като при 10 клавиша - има много по-голяма повърхност за обмяна на въздух - то е и по-лесно. Така и ако човек диша предимно с долната част на белите си дробове - обмяната на въздух е много по-лесна и пълна. Съответно честота на дишане се забавя.

При забързаното дишане - проблемът не е, че не можем да вкараме достатъчно кислород! Понеже  си вкарваме достатъчно. Проблемът е, че изкарваме по-този начин прекалено много въглероден диоксид. Когато нивата на кислороден диоксид паднат под оптималните, кръвта променя киселинността си - става по-алкална. И от тука идва следващият проблем - въпреки, че нивата на кислород са нормални в кръвта, този кислород не може да се разтовари в периферните тъкани - понеже този процес изисква лека киселинност. Порочен кръг се получава - зачестено дишане, ниски нива на въглрероден диоксид, нормални нива на кислород в кръвта, но недостатъчна доставка на кислород в периферните тъкани.. Което те кара да дишаш по често.. защото не ти стига въздух и енергия..

Бързото решение при такава паническа ситуация е да си сложим картонено пликче върху главата. Така запазваме и вдишваме обратно въглеродният диоксид. Внимавайте, не го правете това когато сте сами, понеже има реална опасност да се задушите !

Дългосрочното решение - е:
  • целенасочено търсене и постепенно елиминиране на първопричината за повърхностното дишане. Дали е позата, дали е стресът, дали е недоспиването, дали са цигарите, дали е липсата на спорт, дали е алерген, дали е неподходяща храна.
  • ежедневни 20 минутни дихателни упражнения. Седнали сме удобно в канапе, леко прилегнали. Вдишаме бавно, чрез повдигане на корема, стремим се гърдите да не участват. Издишаме бавно. Между 5 и 10 секунди вдишването и издишването. Няма точна формула за продължителността на всяко вдишване/издишване - трябва да ви е комфортно, трябва да се отпускате, трябва в края на сесията да се почувствате заредени. Точният брой секунди и дали да използваме устата или носът - са подробности за напреднали. 

На вас случвал ли ви се е този проблем ? Как го разрешихте, каква е вашата формула ?

Vasil Karpachev

Мненията изразени в статиите са само моя гледна точка. Въпреки, че искренно се старая информацията да е правилна и вярна, "правилната" гледна точка не е само една. А най-вероятно в някои случаи греша.

1 коментар:

  1. Здравеит от години се чуствам тека ходих на лекар но нищо не стана дишам както риба сякаш когато см доста развалнуван и мие вдигнат андреналина но това мие постояно и имам чувството че неми достига въздох и почвам да дишам бързо и сякаш немога да си контролирам дишането и почва да ми истрпва главата лошото е това че ми се случва по време на шофиране и за час от секундата сякаш ми спира въздоха и веднага си поемам дълбоко въздох чуството е много много потресаващо постояно см напрегнат всеки дневно само когато спя тогава см спокоен и затова постояно гледам да намеря малко време зада заспя но като стана сутрин това чуство го няма чуството идва слет 1.2.часа слет като см станал ако имате някакво решение пишете Благодаря

    ОтговорИзтриване