Въздухът не стига ..

За здраве и дълголетие, освен късмет със гените и средата, в която живее човек - много важен елемент е непрекъснато изследване на възможностите на тялото. Вярвам, че човек трябва да е активната страна в това търсене. Да се разчита на някои друг - например личният лекар да се грижи и знае за устройството на нашето тяло вместо нас - не винаги е най-добрият начин.

Имали ли сте някога чувството, че въздухът не стига, и колкото и да се опитваш по-често да вдишаш и издишаш, толкова като да става по-зле положението? Не знаеш за какво говоря - тогава не си изпитвал проблема, т.е. си здрав и тази статия не е за теб. Освен ако любопитството не те кара все пак да продължиш, за да прецениш критично дали този био-хак има стойност.
Тропическа гора на остров Fatu Iva, Marquesas, Френска Полинезия.
I, Sémhur [GFDL (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html), CC-BY-SA-3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/) or CC BY-SA 2.5-2.0-1.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.5-2.0-1.0)], via Wikimedia Commons

Изпитвал съм това чувство, особено в последните години рано сутрин още преди изгрев слънце. Усещането е за пресъхнало гърло, и натежала глава и непълноценен сън. А също понякога след работа когато след дълъг и изморителен ден се изнервя за нещо. Спомням си, че дори пуснах търсене и попаднах на коментар във форум описваща подобно изживяване. Копирам от следната публична тема в бг-мама:
От няколко седмици имам чувството, че нещо много здраво ме е стегнало през гръдния кош (все едно ме стяга сутиена, но това усещане го имам дори и да съм без него). Не е остра болка а постоянно тъпо усещане за пристягане. Покрай това усещане от време на време не мога да си поема и нормално въздух и на моменти дишам като риба на сухо....
--
Случвало ми се е, но мина от само себе си. Получих го при голямо психическо напрежение. Не мога да го опиша с думи, нещо като че ли не можеш пълноценно да поемеш въздух.
--
И аз го имам от около година. Все едно не мога да си поема дълбоко въздух.... въздуха стига до някъде и край. Според мен е нещо на психична основа, защото когато не мисля за това или съм на почивка почти не го усещам.
--
Уф, и аз съм така, особено когато ми е много напрегнато.
--
... не можех да си поема хубаво въздух, напрягах се. В никакъв случай не се задушавам, но усещам напрежение в гърдите и тръгва нагоре към врата дори..
--
аз имам същия проблем. Като си поема въздух, той стига до нивото на гърдите и имам чувството, че не ми достига въздух.... Трябва да се прозея или да симулирам прозявка, за да си поема въздух дълбоко и тогава чувствам облекчение.
При мен се проявява предимно вечер и понякога ми е трудно да заспя. преди 2-3 г. ми правиха изследване на капацитета на дробовете- отчете изпълване на 110% #Crazy казаха ми, че всичко е на нервна почва. Когато не го мисля си дишам спокойно и нормално, но има вечери, в които се мятам като риба на сухо в леглото и имам усещането, че ще остана без въздух..... В такива моменти усещам тъпо напрежение в лявата страна.
--
И имах същите оплаквания, даже още ги имам понякога. Обиколих сумати лекари, нищо притеснително не откриха и ми казаха, че е на нервна почва..така и си беше сигурно, защото по това време пак изживявах някакви лични драми.
--
Забравям за него като отмине. Но ето сега пак съм така. Събират ми се 3-4 часа сън за снощи. Заспивам, събуждам се от недостиг на въздух, правя няколко опита за поемане на въздух чрез прозяване и заспивам. После всичко се повтаря ...
Оказва се, че този проблем има лесно разрешаване. Ключът се крие в баланса между въглероден диоксид (СО2) и кислород (О2) в кръвта. Кислородът е най-важната храна за тялото ни ! Да това е храна - въпреки че влиза в тялото ни през дробовете. Нуждаем се от непрекъснат поток, за да може митохондриите - тези малки централи за енергия - да конвертират въглехдриатите, мазнините и дори протейните в енергийната молекула АТФ със сложите процеси в цикъла на Кребс и кислородната фосфорилация. Без кислород, само на безкислородно горене, мозъкът на човека може да издържи само няколко минути.. и при това за повече от 3 минути е нужна специална подготовка и за предпочитане ниска температура на околоната среда. За повечето хора, след 3-тата минута при спиране на дишането, и при 20-тата секунда при спиране на сънната артерия - настъпват необратими промени в мозъка.. Странното е, че мускулите например могат да издържат значително повече без кислород - до около 30 минути.. Но загуби ли човек мозъка си, той престава да бъде това, което разбираме вложено в думата човек, макар и всички други системи да успеят да оцелеят.

Но обратно към темата със задухата и усещането за липса на достатъчно кислород. Този проблем може да подейства сериозно върху психиката и самочувствието на човек, а в дългосрочен план, ако не се вземат мерки с години, да доведе до хронични проблеми с енергийният метаболизъм и проблеми във всяка една възможна система от тялото. Оказва се, че причината е проста - плиткото, учестено дишане! Какво имам предвид ?

Плитко, учестено дишане може да се получи по много причини. Недобра стойка в изправено или седнало положение - гърбът е изгърбен, гърдите и корема са свити - белите дробове не могат да се разгърнат. Друга възможна причина е стресът в ежедневието. Стресът активира отговора тип "бий се или бягай" - свързано с адреналин, зачестеното плитко дишане, активиране на мускулите на крайниците, намаляне притока на кръв към вътрешните органи.. Стресът може да е под-много форми - недоспиване, некачествена храна, проблеми в работата, в семейството, прекалено много дини под една мишница и др. Каквато и да е причината - резултатът може би е налице при вас - лесно се задъхвате, дишате предимно с горната част на гърдите, и по учестено от нормалното. Това дали е така, и каква е причината - дали е една от горните или съвсем друга - е ваша задача да намерите и елиминирате, за дългосрочно здраве!

Какво се получава при зачестено, плитко дишане ? Тогава предимно се използва горната част на белите дробове, където има значително по-малко алвеоли, от колкото в долната част. Т.е. там има много по-малка повърхност за газообмяна. Тялото се адаптира, като вдишва и издишва по-често. Това е като да се опитвате да сгъвате и разгъвате акордеон с една и съща скорост, но в единият случай да сте натиснали само един клавиш, а в другият да сте натиснали 10 клавиша с всичките си пръсти. Тъй като при 10 клавиша - има много по-голяма повърхност за обмяна на въздух - то е и по-лесно. Така и ако човек диша предимно с долната част на белите си дробове - обмяната на въздух е много по-лесна и пълна. Съответно честота на дишане се забавя.

При забързаното дишане - проблемът не е, че не можем да вкараме достатъчно кислород! Понеже  си вкарваме достатъчно. Проблемът е, че изкарваме по-този начин прекалено много въглероден диоксид. Когато нивата на кислороден диоксид паднат под оптималните, кръвта променя киселинността си - става по-алкална. И от тука идва следващият проблем - въпреки, че нивата на кислород са нормални в кръвта, този кислород не може да се разтовари в периферните тъкани - понеже този процес изисква лека киселинност. Порочен кръг се получава - зачестено дишане, ниски нива на въглрероден диоксид, нормални нива на кислород в кръвта, но недостатъчна доставка на кислород в периферните тъкани.. Което те кара да дишаш по често.. защото не ти стига въздух и енергия..

Бързото решение при такава паническа ситуация е да си сложим картонено пликче върху главата. Така запазваме и вдишваме обратно въглеродният диоксид. Внимавайте, не го правете това когато сте сами, понеже има реална опасност да се задушите !

Дългосрочното решение - е:
  • целенасочено търсене и постепенно елиминиране на първопричината за повърхностното дишане. Дали е позата, дали е стресът, дали е недоспиването, дали са цигарите, дали е липсата на спорт, дали е алерген, дали е неподходяща храна.
  • ежедневни 20 минутни дихателни упражнения. Седнали сме удобно в канапе, леко прилегнали. Вдишаме бавно, чрез повдигане на корема, стремим се гърдите да не участват. Издишаме бавно. Между 5 и 10 секунди вдишването и издишването. Няма точна формула за продължителността на всяко вдишване/издишване - трябва да ви е комфортно, трябва да се отпускате, трябва в края на сесията да се почувствате заредени. Точният брой секунди и дали да използваме устата или носът - са подробности за напреднали. 

На вас случвал ли ви се е този проблем ? Как го разрешихте, каква е вашата формула ?

Vasil Karpachev

Мненията изразени в статиите са само моя гледна точка. Въпреки, че искренно се старая информацията да е правилна и вярна, "правилната" гледна точка не е само една. А най-вероятно в някои случаи греша.

0 коментара: