Нощни размисли

В тази статия ще се опитам да обобщя всичко, което знам за съня. Прекарваме голяма част от времето си в това неосъзнато състояние, а от качеството на съня очевидно зависи качеството на будуването. Основният въпрос e защо имаме нужда от сън, какво се случва през тези няколко часа всеки ден когато съзнанието ни е изключено ? Можем ли да го подобрим, как да намерим нужната ни доза - все трудни върпоси, отговорите за някои са лесни, дори не трябва да се замислят, за други не толкова..
By Robert Lawton (Own work) [CC BY-SA 2.5 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.5)], via Wikimedia Commons
Въпроси, на които надали ще може да се намери пълното обяснение и пълни отговори, но да се опитаме..

Сърцето и кръвообръщение

В изправено положение сърцето изпомпва около 5 литра кръв в минута. Докато в хоризонтално, за същото време и усилие се изпомпват 7 литра кръв. Само факта, че сме хоризонтални,означава 40% по-ефективна работа на кръвоносната ни система. Същевременно кръвоносните съдове към мускулите на крайниците се разширяват. Т.е. докато спим сърцето хем си почива, хем кръвообръщението, което носи хранителните вещества и отнася боклуците, се подобрява. Което е важна предпоставка за възстановяване на мускулите, мозъка, храносмилателната, имунната, хормоналната и т.н. системи.

Колкото по физически трениран е  човек, толкова сърцето му е по-силно, и изпомпва същите 5-7 литра в минута със по малко туптения. Нормално пулсът е между 60-80 удара в минута при мъжете и малко по-висок при жените. Докато при спортистите той може да падне и под 50 в минута през нощта. Мускулът на сърцето е уникален, понеже работи непрекъснато, консумира непрекъснато кислород и хранителни вещества. При напрегнато ежедневие, изгърбена поза, некачествен въздух, неподходяща храна се натоварва сърцето. Затова и като сме изморени физически, изпитваме такова желание да полегнем, да го подпомогнем и облекчим. И затова като сме се наспали хубаво ни е леко в гърдите, сърцето бие уверено и ритмично.

Задълбочаване на дишането

През деня, когато сме забързани, когато се борим с предизвикателствата на ежедневието, като се опитваме да изпреварим времето, при някои от нас може да се получи повърхностно дишане. А то е, когато се диша предимно с горната част на гръдния кош, т.е. като се повдигат гърдите и/или ръмената.

Забелязвали ли сте, че като дете се изплаши силно или е обидено - почва да диша на пресекулки, да хлипа, и да повдига раменете, т.е. да диша забързано с горната част на дробовете. Стресирано е.

Ако изведнъж попаднем в животозастрашаваща ситуация - почваме да дишаме бързо, като повдигаме гърдите и се готвим да се борим или избягаме. Ако не ни е комфортно да говорим пред публика, но се налага, започваме да дишаме бързо и повърхностно с горната част на гърдите, да ни се изпотяват крайниците. За съжаление, в по-лека форма това се получава когато например сме под леко, но постоянно напрежение от много работа в офиса, или когато спорим с половинката, или се ядосваме в задръстването. Човек неусетно почва да диша повърхностно, с горната част на гърдите.
Белите ни дробове се разширяват слизайки надолу. В горната част се
забелязва, че има много повече тръби т.е. там не се извършва газообмяна, а основно пренос.
В долната част има повече разклонения и алеволи - местата, където става газообмяната. 
By Patrick J. Lynch, medical illustrator (Patrick J. Lynch, medical illustrator) 
[CC BY 2.5 (http://creativecommons.org/licenses/by/2.5)], via Wikimedia Commons
Проблема е, че в горната част на белите дробове има много по-малко алвеоли, отколкото в долната част. Това е понеже белият дроб се издължава и разширява слизайки надолу, а в горната част има повече тръбопроводи. Затова за ефективна газообмяна трябва да се ползва долната част, с така нареченото коремно дишане. Коремно е понеже се използва диафрагмата за изпълване на въздух в долната част на белият дроб. Неизменно когато заспим, и преминаваме в поредност по различните фази на съня - дишането ни се забавя и става дълбоко коремно и ритмично. Няма и помен от забързаното, повърхностно гръдно дишане. 

Т.е. при сън подобряваме газообмяната. Обаче повечето от нашите маломерни жилища не са изчислени, за да имат достатъчно въздух и по-точно кислород, за броя обитатели. А хубавите дограми не помагат - понеже имат много добри херметически качества и спират обмяната. При липса на проветрение, т.е. плътно затворени прозорци, още на вторият час нивата на кислород в типичната спалня падат под оптималните, дори и само при едно дете в стаята, под нужната ни доза за възстановяване. Възможности за подобряване са дограми с вградено въздухо и топлообменяне (макар и по-скъпи); по широки и високи спални помещения; отворена врата към хола с отворен прозорец в него; открехнат прозорец в спалнята (но човек трябва да е кален за зимният период); спане в планината, където хем е по-високо съдържанието на кислород, хем и въздухът е по-чист от твърдите частици така преобладаващи в града.

Ако човек има гръдно дишане в легнало положение, което доста е трудно като си легнал - това си е направо болестно състояние, свързано със забързан пулс, изнервеност и задуха .. Но дори и в изправено, будно състояние е много добра идея да тренираме коремно, бавно ритмично дишане. Йога или специални инструктори по дишане са много полезни за изграждане на умение и навик, което е полезно за цял живот.

Възстановяване на мускулите 

Поради подобреното кръвообръщение и дишане е всеизвестно, че сънят помага за възстановяване и изграждане на мускулите. При спортистите и културистите качеството на сънят е един от големите фактори за високо спортно представяне.

За качеството на съня може да се заключи по пулса, промените в ритъма на сърцето, температурата в момента на събуждане, активността на мозъчните вълни, нивото на мускулна активност през нощта и др.. Професионалните спортисти използват джаджи, като например високотехнологични часовници или гривни, които мерят един или няколко аспекта за качествен сън. Което е полезно ако си, например, треньор на  високоплатен футболен отбор и всичките ти състезатели задължително имат такъв часовник. Тогава треньорът ще може хем да следи индивидуалните характеристики на съня на отделни играчи, като - кога ляга, колко време спи, доколко прекарва в дълбоката фаза на съня. Така и с помощтта на софтуер - усреднените на отбора. Например как се отразява пътуването със самолет върху сънят на отбора, за да се прецени колко дена има нужда от аклиматизация; или тренировъчният лагер на 2600 метра над морското равнище как се отразява на сънят; или промяната в диетата; или промяната в интензивността на тренировката, или интензивната медиина кампания и т.н.

Подходящата, изморителна тренировка е сигнал за афектираните мускули, че трябва да се развият. Този сигнал се обработва и мускулите се възстановяват и нарастват именно през нощта когато човек диша дълбоко и кръвообращението е подобрено. 

Храносмилателна система

Интересно, че от устата храната ни върви все надолу - през гърлото, тръбопровода, стомаха, дванадесетопръстенника, тънкото черво.. Но точно когато стига до разклонението за апендикса и дебелото черво - храната, която вече е достатъчно обработена и хранителните вещества са извлечени - трябва да се изкачи един участък от около 25 см от дебелото черво. Е именно хоризонатлното положение на тялото подпомага предвижването на храната по този "нанагорен" участък. 
Първият участък от дебелото черво (в зелено) е където храната
трябва да се изкачи нагоре и хоризонталното положение помага.
By Mariana Ruiz Villarreal(LadyofHats) (Own work) [Public domain], via Wikimedia Commons

Тука идва въпросът какъв е ефекта на вечерята за добрият сън. Някои твърдят, че вечерята е една от най-важните, именно защото мускулите се възстановяват. Други твърдят, че вечерята трябва да е лека. На други би им било трудно да заспят, ако не вечерят буквално преди лягане. A повечето твърдят, че им е най-добре ако се нахранят два часа преди лягане. Някои закусват обилно, обядват нормално и не вечерят. Не мисля, че има обща формула или рецепта валидна за всички. Индивидуалният начин на живот и предпочитания могат да настроят организмът към един или друг режим. На колко години сме и с колко хормони разполагаме, в колко студена държава живеем, генетика, ниво на мускулна активност, колко ни осветява слънцето и много други имат своето влияние. Именно за намирането на оптималната лична доза - устройства, които мерят качеството на съня са много полезни. И човек, ако експериментира и си води дневник, може да достигне до задоволително дългосрочно решение.

Това което съм забелязал за хората около мен е че, децата трябва да вечерят нормално, за предпочитане около два часа преди лягане. Като за по-добър сън трябва да има въглехидрати - като картофи, ориз или банан.

Тинейджърите и младежите, каквото и да правят са все пречукани. Главите и хормоните им така бушуват, социалният и интернет живот е толкова интересен и увличащ, че качеството и продължителност на сънят често се жертват. От липса на сън, некачествена храна, енергийни напитки и алкохол и внезапни пикове от хормони се появяват обикновено пъпки. Парадокса е, че понеже пуберета е период с много голям физически растеж - точно тогава имаме много нужда от сън, със спокойствие, домашна храна, и проветрива стая. А обикновено правим точно обратно - спим малко през нощта.. но затова пък сме разсеяни в училището.

Като 20 годишни сме обикновено безсмъртни - купони до зори, спане по няколко часа, некачествена евтина храна, напитки и алкохол.. И въпреки това изглеждаме супер.. красиви, млади, енергични и щастливи. Неспането и баничка в боза в 4 сутринта, би смазала един 40 годишен, но поради някаква хормонална магия в младите тела се случват чудеса. Обикновено се отспива когато се отиде при мама, където социалните стимули обикновено са по заглъхнали.

Активните спортисти обикновено са в изгодно положение, откъм сън и физическо развитие. Понеже имат обща здрава социална среда с амбиции и съревнование. Не прекаляват със вредните храни и напитки, въпкреки че не се плашат от тях, понеже като цяло се отразява негативно във физическото представяне, на което държат особено. Ядат обилно и през деня, но и вечер, дори и близо до времето за сън. И въпреки това имат дълбок непробуден сън, особено ако е в хладна проветрива спалня, имат добре развита мускулатура, гладка кожа и искрящи очи. Ако не прекаляват с въглехидратите - дори и пъпките ги прескачат в пубертета.

Като 30 и 40 годишни почваме сериозно да се замисляме колко, кога и дали изобщо трябва да вечеря.. Качеството на храната става гореща тема, особено около магическата дума "био". Сънят почва да е проблем.. особено като се появи дете.. като прогресът в кариерата почва да е измерител доколко си успял в живота, когате все не остава време за фитнес, спорт или хоби. Жените имат тенденцията леко да вечерят. Цъкаме и клатим глава, когато тийнеджърите на ята обядват в макдоналдс, ядат вафли и кроасани, пият пепси и енергични напитки и пушат.

Като  50 и 60 годишни - обикновено вечеряме леко, лягаме рано, ставаме рано.. Почваме да постим по време на религиозните празници. Целенасочено не приемаме храна в определени периоди. Ценим всяко малка оптимизация в начина на живот, било то храна, сън или физическа активност, която ни кара да бъдем по-млади, енергични и жизнени.

Улях се в описване на вечерята... а статията е за сънят.. Но все пак да довърша.. като минем 70, само поради факта, че сме стигнали дотук е атестация за добър начин на живот, правилни решения през десетилетията, добро познаване на собственото си тяло. И най-вероятно живеем на село, гражданите не издържаме обикновено до дотолкова. Нямаме проблем със спането, спим добре за 5 или 6 часа в проветрива неизолирана къща със дървени прозорци. Физически активни сме в градината и около къщата. Храната ни е произведена от собствените ни ръце и е разбира се био, което особено се цени от децата. Имаме жив социален живот на пейката на пътя. Радваме се, като видим внуците и ги черпим със вафли за 60 стотинки пакетчето.

Почистване на мозъка

Съвсем скоро писах на тази тема, следа като гледах презентация в ТЕД. Бях удивен, че всъщност мозъкът няма лимфна система, която да го почиства от развалени биологични машинки и други подобни боклуци. Поради тази причина, мозъчните клетки трябва буквално да се изключат и да се свият, за да може мръсотията да се изтече по външната стена на кръвоносните съдове. Лекторът се възхищаваше от тази удивителна адаптация на мозъкът, че само по време на дълбок сън мозъкът може да се почисти. Но аз съм разочарован, понеже ако все пак имахме лимфна система(да главата ни щеше да бъде  по-голяма, или ние по глупави), но пък нямаше да имаме толкова изразена нужда да се изпадаме в безсъзнание по 6 до 9 часа всеки ден. 

С наличния ни мозък.. тези 6 до 9 часа сън, особено в дълбоката фаза, където става истинското почистване, са жизнено необходими, за да можем да бъдем мислещи, интелигентни и емоционални същества! А фазата на бързо движещите се очи (БДО) ни помага да настроим мозъка си за предизвикателствата на утрешният ден, като асимилира какво се е случило в предишния.

Ако имахме лимфна система и мозъкът можеше да се почиства непрекъснато, без да се изключва, както правят всички други органи - то нуждата от сън щеше да се намали драстично. Именно задръстването с боклуци при неспане няколко поредни дена, особено при хранене със "опаковани храни" от магазините, се проявява в халюцинации, трудност при говорене, запомняне и ориентация - все признаци на "сдаващ багажа" мозък. Задължително в бъдещето, когато почнем да си играем с проектиране на човешките тела, ще трябва да си надстроим мозъкът с лимфна система, за да бъдем супер човеци имащи нужда от 2 часа сън.. и то не всеки ден.

Систематичното недоспиване през десетилетия се предполага, че е една от причините за мозъчните болести като Алцхаймер. Една от хипотезите, която подкрепям, е, че при систематично "недоспиване" се натрупват един специален вид боклуци - амилойд бета протеини - който след определено ниво на натрупване спират функциите на неврона, което с времето довежда до деменция.. Недоспиване по-горе беше в кавички, понеже, както сигурно вече стана пределно ясно, важно е колко време прекарваме в дълбок сън, а не тоталното време в леглото. Т.е. може човек да прекара 9 часа в леглото, но вместо нормалните около 2 часа дълбок сън да прекара само 15 минути в дълбок сън. Тогава мозъкът няма да се е почистил съвсем идеално.. така постепенно лекото занемаряване умножено по безбройните нощи на десителетията се предполага, че довежда до тези страшни болести на мозъка.

Хормони

Милионите години еволюция под открито небе са наложили определен ритъм на хормоните и на телесната ни температура - добре синхронизирани със слънцето. През деня, когато сме активни и физически и умствено са изразени хормоните като кортизол, адреналин, щитовидния, инслулин и глюкагон. Те подпомагат произвеждането на енергия, концентирано внимание, анализиращ и възприемащ мозък, силно помпащо сърце, проветриви дробове, активни мускули, изпитване на глад и жажда и добро храносмилане. През нощта са активни хормоните на съня - мелатонин и ДМТ, хормоните на възстановяването - човешкият хормон на растежа и тестостерон. 

Мелатонинът е хормонът на съня. Под негово влияние се унасяме и заспиване. Сравнително лесно се влияе от синята светлина. Затова и през лятото, когато денят е дълъг, и има светлина, т.е. има и синя светлина, си лягаме късно и ставаме рано. Друга причина е, че през лятото обикновенно ядеме леки храни, като салати и плодове. Нямаме толкова нужда от месни продукти или концентрирани въглехидрати. Съответно тялото ни и мозъкът ни не се замърсяват толкова лесно. Т.е. нямаме таква изразена нужда от продължителен дълбок сън за почистване.

Докато през зимата неусетно повечето от нас минават на зимен режим.. когато денят е по-къс.. и мелатонинът ни прави по-мудни, по-лесно ни се приспива, и по-често посягаме към сладки неща и по калорични продукти. Както и всички други хормони със деситилетията производството на мелатонинът намаля. Затова и когато сме след 60-сете, повечето от нас градските жители имаме проблем да се наспим дълго и дълбоко, будим се лесно. Гледаме телевизия по нощите, понеже няма какво да правим, а телевизорът излъчва предимно синя светлина и още повече потиска нивата на мелатонин. Порочен кръг, който ни кара да го приемаме под формата на хапчета. По малко време прекарваме във дълбок сън, т.е. не се почиства добре мозъкът, което ни прави да не сме тотално заспали през нощта, и да не сме тотално събудени през деня. И това може би е една от големите причини мозъкът да почва да изостава със менталните  си възможности. 

ДМТ(ди метил триптофан) е хормонът на сънищата, или както аз го наричам - божественият хормон. Той ни отвежда в магичесткият свят, където физическите граници лесно се прескачат, където говорим със непознати хора,  и оставаме изненадани от техните реакции и действия, където се страхуваме, радваме и понякога еротично възбуждаме. Където често говорим със същества от други светове.

Човешкият хормон на растежа, както мелатонина, намаля със всяко изминало десетилетие. А той заедно със щитовидният и сексуалните хормони имат голямо влияние върху митохондриите, а от там върху производството на енергия, а от там и колко млади и жизнени sme. Този хормон се произвожда в малките часове на нощта, през вторият цикъл, когато сме във дълбок сън.

Запомняне, учене, креативност

Всяка нощ докато спим минаваме през няколко цикъла, обикновено четири-пет. Във всеки цикъл преминаваме през четири фази, плюс една специална - фазата на бързо движещите се очи(БДО). Докато при първо до четвърто ниво е свързано с почистване и възстановяване и доизграждане на мускулите и мозъкът, то фазата на БДО е магическата. Под действие на хормонът ДМТ отиваме в други светове - мозъкът е повече от събуден - на ЕЕГ сивото вещество под черепа ни премигва възторжено. Но мускулите са парализирани, за да не реагираме в резултат на сънищата и не се опитаме да полетим или да избягаме. В тази фаза очите се мърдат под затворените клепачи (от там и името на тази фаза). Като че ли човек изследва интензивно въображаемият свят, като че ли навигира и се оглежда. Хормонът ДМТ, както аз съм го нарекъл - божественият хормон - понеже този хормон ни кара, да се свързваме с божественото у нас, да виждаме и говорим понякога със същества не от този свят. Смята се, под действие на този хормон се подготвяме за бъдещето, заздравяваме желаните интелектуални и емоционални характеристики на личността си. Затова бебетата и децата прекарват голяма част от времето си в БДО, докато след христовата възраст, при някои заболявания липсва тази фаза, без някакви негативни последствия.

За мен е интересен този етап и този хормон, понеже не само по време на сънят, но и при специални ритуали, или изключителни състояния може да се постигне този мистично, божествено състояние. Всеизвестно е че при шаманският ритуал от амазонските гори на южна америка, където се консумира екстракт от специален вид лозови листа - аюаска - се достига до интензивно сънуване в будно състояние. При което участващият в ритуала първоначално вижда красиви повтарящи се геометрични форми, а после бива срещнат с разумни и свръх естествени същества. Интересно е че в това състояние "богинята на аюаска" може да промени дълбоко вкоренени вредни навици, като пушене, пристрастряване към алкохол, омраза, ревност. Изпиталите тези ритуали казват, че се помиряват със своето его, с преходността на живота, със страха от смъртта. Именно това е голямата сила на БДО - да промени емоционално или интелектуално човек в дадена насока, било то лоша или добра, съобразно личността, желанията и средата. Затова и може би бебетата толкова често са в БДО - да се надстроят мозъкът си, да подготвят за утрешният ден със новите интелектуални и емоционални предизвикателства. 

Също така се предполага, че хипофизата произвежда този хормон не само при фазата на бързо движещите се очи(БДО), но и при големият стрес от смъртна опасност. Много от изживяванията описани като "светлина в краят на тунел", "отделяне от масата и отлитане на горе", "разговор със феерични, божествени същества" - се случват когато хората изпадат в кома, или когато сърцето спира, се предполага че са под действието на този хормон. Описанията от такива смъртни опасности където тялото е под абсолютен и краен стрес съвпадат със описанията на ритуали със аюаска.

Също така се предполага, че някои хора имат хипер продукция на този хормон и имат виждания и халюцинации във будно състояние. Което ги кара да вярват, че Бог им говори.. Както историята много пъти е разказвала в миналото за такива индивиди, който лесно изпадат в такова състояние. Много интересен е този хормон на сънищата..

Е цялото това въведение за фазата на БДО е, че се предполага, че именно в тази фаза, след като мозъкът е бил почистен от физически мръсотии, той се почиства от емоционални, интелектуални и безбройните маловажни преживявания. Именно в тази фаза - премахваме всичко дребно, незначително и ненужно, и запомняме и научаваме важното, това което ни интересува. Именно в тази фаза агрегираме информацията, подреждаме разхвърляните преживявани в отделни категории, така че да е подредена и лесна за възпроизвеждане. 

В тази фаза се случва и магическото, творческото начало, това което от по-малки неща мозъкът ни създава нещо ново, нещо по-сложно, нещо уникално. Именно за това, тази фаза е магическа и божествена. В БДО, човек расте и емоционално и интелектуално.

Любопитно

Правени са експерименти с живот без външни източници на време. "Идеална" такава обстановка са подземните бункери, където слънцето не може да напомня за ежедневния ритъм. Целта е да се намери отговор на въпроса какъв е естественият цикъл на спане и будуване на хората, когато са в бункер, без часовник, телевизия или интеренет. Т.е. когато нямат външна индикация колко е часът. Могат да спят когато искат, могат да будуват когато искат. Дали ще се премине на регулярна продължителност на будуване и спане, или всеки ден ще е различно?

Резултатът е, че "денонощието" става на 28-30 часа, като всеки ден хората се събуждат 20 минути по-късно. След като достигнат до денонощието отговарящо на вътрешният часовник на даден човек - то остава фиксирано и сравнително постоянно. Този експеримент показва, че всеки човек има вътрешен часовник, регулирано от определена част от мозъка, който обаче се влияе от социална обстановка, слънцето, сезоните. Т.е. може да се настрои за определен режим. При липса на външни индикации за времето - всеки човек разчита на вътрешният си часовник който е различен от 24 часа. Така един студент се навил да участва в експериментът, хем да получи малко пари, хем да има време да се подготви за изпитите след месец. След като денонощието му се настроило спрямо вътрешният му часовник, което било около 29 часа, се оказало че времето в бункера за него вървяло по бързо, понеже вместо очакваните месец, той имал само 25 денонощия..

Интересно каква ли ще бъде продължителността на будуване и спане при продължителен между планетен полет. Спекулира се, че в такава обстановка е по-лесно човек да спи полифазно - много на брой, но кратки сънища, вместо един голям продължителен период на спане. Бебетата в утробата са във пълен мрак. И тъй като нямат толкова изразени външни влияние - като слънце или социални фактори, с изключение на ритъмът на майката - те спят полифазно. Дори и след като се родим продължаваме да сме с този ритъм през първата година - спим и будуват по много пъти в денонощието, т.е. спим полифазно.

Известно е, че има хора, успели да се адаптират към полифазно спане. Целта е да се замени непрекъснатият 8 часов сън през нощта, с много на брой кратки преспивания през цялото денонощие. Теорията е, че най-важни са нормално функциониране на мозъка са дълбокият сън, за почистването му от физически мръсотии, и фазата на БДО за почистване от емоционалните и интелекутални "мръсотии" и за запомняне на важните неща.

Пример за такъв личен експеримент е на известният блогер Стив Павлина - като за няколко месеца успява да премине на полифазно спане. На всеки 4 часа спи по 30 минути. Като първите две седмици са особено трудни, за да се приучи тялото за тези 30 минути направо да изпадне в дълбок сън, да се почисти, и да прекара известно време в БДО. Павлина е веган и най-вероятно това има голямо значение за неговият успех. Понеже животинските продукти са по калорични, но явно и замърсяват повече и мозъка. Затова и се смята, че лъвът спи по 14 часа в денонощието. В крайна сметка, според него е бил съвсем функционален само със три часа спане на денонощие. Но трябва да се отбележи, че Павлина не е направил експеримента в научна среда, като независим източник да потвърди и наблюдава поведението му. Той си изкарва парите със писане в блога и участия в семинари, така че може да има известен мотив да пресолва нещата. Неудобството, както той споделя, е, че задължително трябва на всеки 4 часа да се ляга да спи - не можеш просто да пропуснеш 30-те минути - иначе си направо парцал. Докато е вкъщи, този режим е постижим след известни уговорки със семейството, а той работи от вкъщи. Но при пътуване с ангажименти по преподаване, или посещения на роднини става трудно. Което го кара да се върне към монофазно 8 часово спане след 2 месеца само с по 3 часа спане на денонощие.

Астронавтите на Международната Космическа Станция се придържат към монофазно спане, въпреки че имат 16 залеза и изгрева за нормалното двадесет и четири часово земно денонощие. Предпочита се монофазно, понеже социално е по-удобно, и за колегите на земята и тези в станцията. Използват се пердета и слънчеви очила, за да се блокира слънцето през "нощта". В микрогравитазията на станцията - няма горе и долу, което е много странно.. и може да се спи във всяко положение. Но каквото и положение да избере човек, все е неудобно, най-вече понеже кръвта ти е предимно в главата.. Спят във специални капсули, прикачени с колани, за да не летят наоколо. Също така капсулата където се спи, се проветрява активно, понеже се образува балон от въглероден диоксид, и човек сънува кошмари и изпитва задух.

Ранди Гарднер държи рекорда за най-дългият период без спане - 264 часа (около 11 дена). Гарднер поставил рекорда през 1964 г. когато бил на 16 години. Този експеримент е бил подробно документиран от учени и двама негови съученика. След него Гинес отказва да потвърждава нови рекорди, поради страх, че може да стимулира някои хора опасно да си навредят на здравето. Любопитно е, че Гарднер не е имал кой знае какви умствени проблеми и бързо се е възстановил само с два поредни десетчасови преспивания.

Твърди се, че Майкъл Джексън е имал сериозни проблеми със заспиването и съня, преди трагично да почине. Доктор е потвърдил, за последните два месеца преди смъртта, той е "заспивал" със венозен седитив. Разликата е, че при седитив не се изпитва БДО фазата, и че нормалните фази на съня от 1 до 4 със БДО изобщо липсват.

Известен метод за мъчение е очите да се държат принудително отворени, като клепачите се фиксират с тиксо и лицето е осветена от високоинтензивна светлина. Човек е в изправено положение, без възможност да седне или легне. Като на случайни периоди се пуска дразнител - или електричество или силен дразнещ звук. След няколко дена на този режим, за разлика от сравнително лекият експеримент на Ранди Гарднер, се наблюдават сериозни здравословни и ментални проблеми. Мишки измъчвани по този начин умират консистентно на втората седмица.

Нарколепсията е болест, при която човек може да заспи непредвидимо дори през деня. Характеризира се, че желанието за сън идва внезапно и е трудно преодолимо. Като човек веднага изпада в фазата на БДО, като пропуска да премине през прогресивно задълбочаващите се фази 1 до 4. Катаплексията е свързана с нарколепсията, но афектира само парализирането на мускулит, което е важна характеристика на фазата на БДО - иначе в противен случай сънищата ни ще намират израз в мускулна дейност. Стресиращо е за незпознати с болестта да наблюдават индивид, който в съзнание и може да възприема околният свят.. но не може да движи нито един мускул на тялото си.

Северните страни имат особено голям процент на депресии и самоубийства през зимата. Това е така, понеже слънцето е над хоризонта само по няколко часа. Лампите в офиса или в къщи доставят едва 500-1000 лукса светлина. Докато отразената светлина от слънцето е 10,000 лукса. Т.е. населението на северните народи не получава достатъчно интензивна светлина до зениците на очите си. А хормонът на сънят - мелатонинът - се подтиска само при силна слънчева светлина от 10,000 лукса и нагоре. Затова и през зимните периоди изпитваме летаргия, липса на настроение, проблеми със съсредоточаването, посягаме често към кафето и сладките, надебеляваме, спим по много и се събуждаме недоспали. Лекува се със лъчетерапия - излагане на лицето и тялото на достатъчно силна светлина.

Вкъщи имаме специален часовник на Филипс, който симулира изгрева.

Philips Wake-Up Light Alarm Clock HF3510/01 with Sunrise Simulation
Той подготвя детето за събуждане, като 30 минути преди започване на процедурата по ставане започва да осветява стаята с мека светлина. Не е много силна, и само тази светлина никога не би събудило детето, но може би има някаква полза.. или поне така се надяваме.. да е по-плавно събуждането. Скъпа джаджа, най ефективно за момента е любимото детско и топла закуска. Мозъкът консумира 20% от енергията на тялото и след като се заинтересува от нещо - няма връщане обратно към съня.

Заключение

Много пъти съм обсъждал с приятели каки са факторите са хубав, здрав, освежаващ сън:
  • физически изморени от деня от умерени упражнения. Заседналият офисен живот не помага особено
  • психически в спокойна, приятелска, щастлива атмосфера. Нервите, стреса, забързаното ежедневие не допринасят за добър сън
  • човек да хапва "здравословно" и в умерени количества. Преяждането, особено в комбинация със заседяване, има тенденцията да пречи на дълбокият сън.
  • да избягваме синята светлина след залеза на слънцето. За съжаление телефоните, таблетите и телевизора излъчват предимно синя светлина, която потиска хормона на съня - мелатонин.
  • да спим в сравнително хладна и проветрива стая. Може добре да сме завити, но въздухът който дишаме е хубаво да е хладен..
  • да няма големи светлинни и шумо дразнители. За светлината - не трябва да е по-силна от луната през ясна нощ. За шумът - зависи си от човека - но повтарящият се, монотонен шум може да се привикне към него, дори да помага на някои.
Има още много препоръки.. кои шарлатански.. кои помагат само на определени хора. За всеки конкретен случай, трябва лично ние да намерим дозата подходяща за нас, факторите, които ни помагат да спим повече и по-добре. Което си е отговорна и дългосрочна задача.

Например аз спя като къпан, ако ми е било един час студено преди лягане. Понякога стигам до крайности, като да вея буквално гащи по слипове през зимата вкъщи с настръхнала кожа. Някои предлагат, че електромагнитни постелки помагат, други че малко въглехидрати преди сън.. Какъв е вашият опит ?

Vasil Karpachev

Мненията изразени в статиите са само моя гледна точка. Въпреки, че искренно се старая информацията да е правилна и вярна, "правилната" гледна точка не е само една. А най-вероятно в някои случаи греша.

0 коментара: