Гладуване

Диетата винаги е била трудна тема за мен. През годините съм си менял мнението много пъти.. За мен това си е наука, която не може да се разбере като прочетеш някоя книжка, или изгледаш няколко видеа. Трудно е дори когато става въпрос за твоето тяло, когато имаш всичките сетива включени към мозъкът ти, когато ако се постараеш можеш да си припомниш какво си ял през деня или седмицата, или да правиш връзки с различните видове/времена на ядене с това как се чувстваш. А почти невъзможно е ако мислиш каква би била правилната диета за друг човек. Дори със близки хора като жената или сестрата или родителите е толкова трудно да се поставиш в техните обувки, да разбереш техните нужди, и защо взимат това или онова решение. Още по комплексно е, че през различните периоди от развитието си, човек има нужда от различна храна.
By Malakwal City (Own work) [CC BY-SA 3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], via Wikimedia Commons
Диетата на бъдещият човек започва още преди той да е заченат. Още със диетата на родителите в годините и месеците преди зачеването. Сперматозоидите са бързо делящи се клетки, като всеки час се произвеждат 8.3 милиона нови сперматозоида[1]. За изграждането на един зрял сперматозоид са нужни 10 седмици, и той може да се складира до 3 седмици преди да бъде рециклиран. Т.е. диетата на мъжът в 3-те месеца преди зачеването оказват своето влияние върху бъдещият сперматозоид, който ще спечели 20 сантиметровия маратон по фалопиевите тръбички в съревнование със 100 милиона други претенденти. Мъже, който са подложни на екстремални крайности - като систематични липса на вода, или достъп кислород, на много висока височина, или липса на храна като при продължителна зима или война - оказва драстично влияние върху възможността за производство на сперма.

Женските яйцеклетки се произвеждат в първият месец от зачеването, т.е. още докато са в корема на бъдещата баба. Като сперматозоидите, така и яйцеклетките преминават през сериозен процес на селекция и се редуцират от няколко милиона до най-добрите няколко хиляди, за да участват само най-стройните и здрави в състезанието за приза за създаване на ново дете. И въпреки, че самите призьори яйцеклетки са в полу-анимирано състояние, т.е. не се хранят активно - плодовитостта на майката зависи много от  диетата. В последните десетилетия се наблюдава по-ранно достигане на полова зрялост при момичетата, като това се отдава на хормоните и химикалите в храната, на Е-тата в козметичните продкути и опаковките, но и най-вече на редовното, обилно хранене. Известно е, че в бедни страни, при систематичен недостиг на храна, момичетата съзряват по-късно[2]. Същият ефект може да се получи и при ограничаващи диети като вегетарианството и веганството. Вярвам, че човек може да бъде здрав на такъв тип диета. Но същевременно те са много трудни за здравословно използване в практиката, поради ограничеността на асортименти, предлагани от ресторантите и заведения за хранене. Предполага много лични усилия по намиране на разнообразни и качествени продукти в сезон, и приготвянето на храната. Мисля че такъв тип диети са контрапродуктивни ако целта е плодовитост. Смятам, че за плодовитост жените би трябвало да консумират висококачествени мазнини и протейни.

След зачеването, бащата престава да влияе на биологично ниво, но диетата на майката е от голямо значение за оформянето на плода и бебето. Интересно е, че в този период жените развиват свръх сетива. Обонянието често се изостря значително, което може би е полезно в разпознаване на храни, които дори и в малка степен са развалени. Гаденето и поовръщането може би има подобна роля.. А и засиленият апетит в по-късните етапи от бременността си има своите причини. В този период достатъчно течности, чист въздух, продължителни разходки, качествени мазнини и протеини се приемат за задължителни. Като под качествени имам предвид такива, които са минимално преработени от човек - като зехтин, авокадо, шарлан, краве масло, семена ядки и вътрешни органи и меса на здрави животни. Като качестовото на растението и животното са определящ фактор. Именно затова.. в нашето домакинство купуваме краве масло Кериголд - въпреки че е по-скъпо - интернет проучването показва, че Ирландските крави са на целогодишна паша, поради близостта на Гълфстрийм. А тревата е естествената храна на кравите, зърното и фуражът са като шоколадът за децата - много енергични, но и със своите проблеми около по-лесното надебеляване, и в някои случай отслабена имунна система. И въпреки, че се доставя от хиляди километри до Бъглария - цеветът и вкусът му са добра атестация за хубаво масло.

Когато се роди детето в първата година, Природата е заложила, че то се храни с майчиното мляко, от където получава всичко необходимо за този период от развитието на човекът. Кърмата, като изключим водата съдържа предимно захарта лактоза(45%), мазнини(35%), протейни(8%) и минерали[3]. В този период диетата на майката също е от най-голямо значение. Същите фактори и съображения като при бременността - достатъчно вода, чисти въздух, лека физическа активност за няколко часа на ден, качествени мазнини и протеини.

След около 6-7 месеца, детето почва да се захранва и с лека храна. Като обикновено след година и половина минава изцяло на приготвена храна. Кърменето в нашият модерен свят рядко продължава по-късно от година. Яде се на всеки 3 часа. Като храната е лека, обикновено смляна, без запръжки и подправки. Различни видове зеленчуци, плодове и животински продукти се въвеждат поетапно.

След 3 години детето в България обикновено се храни 4 пъти на ден - закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря. Като тестените продукти почват да навлизат и прогресивно с напредване на възрастта да завземат дневният порцион. Филийки намазани с най-различни неща, пици, спагети, торти. Децата рядко преяждат с несладки неща, например рядко биха преяли със салата, или със боб със зеле, или със миш маш. Но сензорите за наситеност биват лесно подведени ако имат достъп до сладки, вкусни неща. Затова и се твърди, че е проблемът на западните модерни страни - с голям процент на деца с наднормено тегло (17% за щатите) - е лесният и понякога неконтролиран достъп до сладки и тестени изделия още от ранна детска възраст. Не рядко амбицирани родители си поставят за цел да тъпчат детето с лъжица за несладките неща - да си изяждат зеленчуците и сготвените ясия. Според мен и двете практики не са полезни - и лесният достъп и привикването, а понякога дори пристрастяването, към сладки и тестени изделия, и прекаленото насилване за консумиране на "полезни" домашно приготвени манджички. Децата обикновено имат много точна представа колко да ядат, за да бъдат енергични, радостни и да растат здрави. Нашето семейство попадаме в категорията на "тъпкането с лъжицата" и ограничаването на тестените и сладките продукти, което се опасявам ще рикошира обратно в определен момент.

Пубертетът е период на засилен растеж, на бушуващи хормони, на полово съзряване. За определен период от няколко години емоциите и мислите трудно се обуздават. Много лесно се разсейват и увличат по противоположният пол, по компютърни игри, социални мрежи, купони.. Нуждаят се от много сън, но се спи по-малко. Нуждаят се от хубава храна с достатъчно протеини и мазнини, а обикновено са на банички, кроасани, пици, солети, крокети, газирани и енергийни напитки. Пуши се, и се пие. И въпреки това са страхотни.. да може би ръстът не е този, които можеше да е, а и по кожата се появяват пъпки.. Ако можеше тези пъпки да ги няма..

Студентстването и двадесетте години някои жени се превръщат във вегетарианци и вегани. Най-вече водени от дълбоко съчувствие към страданието на другите живи същества. Идеята да убиеш, за да се нахраниш създава дълбоки морални терзания. А и по-леката диета от салати, различни видове зеленчуци, ядки и плодове, картофи, ориз и брашно са си достатъчно калорични. Чувстват се добре, леки, жизнени, а и изглеждат слаби, секси и привлекателни. Особено силни са топлите периоди с дългите дни, с грейналото усмихнато слънце, изпълненото с енергия и радост ежедневие, с много емоции, с приятели, с ухажвания. Зимният период като, че им е по-студено, обличат се по-дебело, климатика духа по-силно. Все пак е леко депресарски период, слънцето не се показва, студено и мокро е. Мъжете се увличат по-спорт, и са активни, къде на футбол, къде на баскетбол или тичане.. Обичат да си похават, а и да си попийват, а и да празнуват малко повече. Зимата е най-продуктивна в офиса, като студа като че те мобилизира, като да те концентрира,  и нерпиветливото време, да те кара да учиш или работиш по-усилено и концентрирано. Само жените да не пускаха толкова силно климатика. Лятото, ако трябва да го прекараш в офис или в апартамент в града си е проблем, някак си летаргично и запотено е.

Биологичната възраст за възпроизвеждане започва от първата менструация при жените. Но поради социологични, икономически и психологични причини, младите в България рядко пристъпват към тази важна стъпка пред 24 години. След 30 вече майките и бабите почват да бъдат притеснени, и пожеланията за празниците стават отегчителни. Може би не съм прав, и може би съм предубеден, но смятам, че ограничаването на калориите с цел отслабване и стройна фигура, и вегетарианството не са в помощ на подпомагане на зачеването. Не рядко крайните вегани споделят, че имат нередовни или дори губят менструацията си[5]. Биологичният сигнал за готовност на майчиното тяло да изгради нов живот е изобилие от калории, разнообразни (включително и мазнини) и качествени калории, липса на стрес и умерени физически натоварвания (крайните, изтощителни физически натоваряния също са контра продуктивни).

Мъжете изглежда по принцип нямаме биологично ограничение кога можем да заченем. Но и ние сърбаме плодовете на модерното ни химизирано, индустриализирано, неоново, забързано ежедневие. Броят на сперматозоидите и тяхната подвижност намаля с всяко изминато десетилетие[6]. Мъжете от 2015 не могат да се сравняват със мъжете от 1915 в това отношение. Много са причините, най-вече химикалите в храните, козметиката и съдовете и контейнерите за готвене, складиране и пренасяне на храни и течности. Също така заседналите професии - "зад бюро", топли дрехи, секси пристегнато бельо, топъл офис, топли душове, топли завивки.. Производството на сперматозоиди изисква лек студ, проветривост, и приток на кръв, и качествени градивни материали. Мъжете имаме тенденцията да нямаме скруполи със консумирането на месо, което ако е качествено - помага за производство на сперма. Оказва се, че химикалите в пластмасите имат подобно действие на женските хормони и сме повлияни в женска посока..

Е каква стана тази.. гледах темата да е гладуване, а пък се разлях в непредвидими посоки..

Гладуване

До репродуктивната възраст, можем да правим много бели, но Природата е заложила и много обезопасителни системи. И да, ако имаме волята, знанието, правилната диета, качественият сън и подходящите физически натоварвания - може би ще сме с няколко сантиметра по-високи, и може би няма да имаме толкова пъпки и може би косата щеше да е по гъста, дълга и бляскава. Но това е едно голямо "може би".
By Joachim Beuckelaer (1534?-1575?) (repro from art book) [Public domain], via Wikimedia Commons
Но след Христовата възраст - Природата вдига ръце от нас. Дотук беше с помощта и осигуровките. Даже идва времето за плащане на някои дългове. Природата е заложила да предадем ДНК-то си в следващото поколение. Но след това, след христовата възраст, посоката на здравето ни си е изцяло в наши ръце. От гледна точка на еволюцията и просъществуването на човешкото ДНК, е все едно дали ще можем да посрещнем още един изгрев на 45, на 55, на 75 или на 90. От гледна точка на човешкото общество, на икономиката, на семейството, има голям смисъл да се целим да сме здрави, активни и независими и на 90. Да помагаме на децата, да се радваме внуците и да даваме своят малък принос към обществото. Затова и знанията за диетата - най-мащабното лекарство което консумираме всеки ден от по няколко стотин грама, има голямо значение. И разбира се също толкова важни са подходящите физически упражнения, качествен сън, щастлива и любяща среда.

Вярвам, че митохондриите са малките органели отговорни за здравето, красотата, здравият ум, болестите и старостта. Те са извора на живота. Митохондриите са електроцентралите на всяка една от нашите клетки, клокочестите бульони от подредени електрони. И тъй като процесите в тях са високоенергични, с много движещи се части, с много прехвърчащи искри - те могат при неправилно продължително използване сравнително лесно да се развалят. Те са като сложен 12 цилиндров двигател на бърза спортна кола - произвеждат много енергия, но искат навременна и непрекъсната поддръжка. 

Свободните радикали-оксиданти  са високоенергични молекули разбойници, които се произвеждат от занемарени, неподдържани и изморени митохондрии. Колкото по-зле поддържани са митохондриите ни, толкова повече свободни радикали се отделят. Толкова по зле е индивида като цяло. Една голяма причина за болестите и старостта са натрупаните повреди от свободните радикали от дефектирали митохнодрии.

Митохондриите могат да асимилират хранителните вещества - кислород, въглехидрати, мазнини и протеини и да произвеждат енергия под формата на молекулите АТФ или топлина. Предпочитан път за производство на енергия са въглехидратите и мазнините. Като въглехидратните пътища са много по-утъпкани, еволюционно по-рано възникнали, и са много бързи. Мазнинното горене е еволюционно по-младо, по-бавно е, по сложно е, но е много по енергизиращо.
Загатнати са основите елементи на митохондриите. Имат двойна - външна и вътрешна стена.
Цикълът на Кребс където се извличат електрони от пирогроздената киселина.
Електрон-трснпортната верига където контролирано се освобождава енергията от електроните -
именно тук се създават най-много оксиданти/радикали.
АТФ синтаза - комплексът който зарежда мини батерията, вътрешноклетъчната
енергиина валута - молекулата АТФ.
Въглехидратите чрез гликолиза, мазнините чрез бета окисление и протеините чрез деаминация се преобразуват до пирогроздена киселина, която е храната на митохондрията. За да произведе енергия под формата на АТФ или топлина пирогроздената киселина се завърта  през Цикълът на Кребс, от където се извличат високоенергийни електрони. След това електроните се пускат като на ролер костер по електрон-транспортната верига - последователност от пет големи комплекси, които извличат контролирано по малко количество енергия от електроните от Цикълът на Кребс. Тази енергия се използва за изпомпване на протони. Така потенциираните протони се пропускат през АТФ Синтаза - голям комплекс, който зарежда АТФ.

Да.. ако сега за първи път четете за начина на производство на клетъчна енергия - най-вероятно това кратко описание звучи като клингонски.  Да сложни са тези процеси, и дори на съвременните учени някои неща не са им толкова ясно как, и най-вече защо стават. А със сигурност никои не може да отговори на въпроса какъв процес е накарал това да се случи от нежива материя. А може би няма нужда човек да се задълбава чак до нивото на химични реакции, на трансфер на електрони и потенцииране на протони. И прости народни мъдрости като "винаги ставай от масата леко гладен", "Който не работи, не трябва да яде.", "Трудът е здраве и живот"  - изпитани със вековете са достатъчни. 

Връзката е със сегашната тема е, че най-много свободни радикали се образуват на първата и втората стъпка от електрон-транспортната верига. А това се получава когато нивата на АТФ са си високи, т.е. клетката и тялото ни си имат достатъчно енергия.  Но въпреки това пристига нова храна, пристигат нови високо енергетични електрони.. Получава се задръстване по веригата за транспорт на електрони, и те почват да прескачат неконтролирано и да развалят иначе здрави молекули, да ги превръщат във оксиданти-радикали. А радикалите от своя страна развалят другите клетъчни машинарийки - ензими, мазнини, клетъчни стени, ДНК.. . Като се натрупат достатъчно повреди и клетката спира да работи.. като се развалят достатъчно клетки и тъканта почва да атрофира, и се появяват болестите.. почва да ни се вдига кръвното, да ни се сбръчква кожата, да ни побелява косата, да се изморяваме по-лесно, да ни болят ставите, да не спим толкова добре, да забравяме по лесно..

Всички тези загатвания за процесите случващи се на микро ниво, имат просто изражение на макро ниво. Ако систематично консумираме повече калории от колкото изразходваме - се получават всички тези проблеми. Толкова е просто! Всичките тези маркетингови трикове за диети, хранителни добавки, и дори хапчета, които доставят така нужните ни антиоксиданти да бъдем здрави са пълни глупости. Оксидантите се получават само и единствено от развалени митохондрии, които не знаят какво да правят енергията от непрекъснато пристигащите с храната високоенергични електрони.. и тези електрони почват да правят белите. Заблуждаваме се, ако си мислим, че можем да вечеряме голяма пица със здравословна салата и една бира.. да напълним корема..  при положение, че цял ден сме били в офиса. Никакви антиоксиданти от хапчета, добавки, или супер храни и салати могат да оправят белята в този случай. Да, ако спортуваме или работим с тялото си сериозно - тогава е оправдано - тогава запушвания не се получават по електрон транспортната верига. И да, ако примът на храна ни отговаря на изразходваната енергия - то антиоксидантите са несъмнено полезни.

Баланса между изразходваната и консумираната енергия е важен - трябва да изразходваме енергията чрез подходящи физически натоварвания, преди да заредим с нова храна. Ако след 40 се храним редовно по три пъти на ден, а физическото натоварване се изразява в отиване до метрото, седене зад бюро 8 часа в офиса, прибиране на детето от детска и пазар до магазина - то гарантирано доставяме в тялото си повече енергетични електрони от колкото можем или имаме нужда да използваме. Тези елекетрони отиват на места където не им е писано да бъдат, с т.нар. радикали. И лека полека почват да развалят клетка по клетка, тъкан след тъкан, орган след орган.

Сигурно сте чували за регенериращата сила на въздържането от храна за определени период. И неизменно ми е било прекалено трудно да направя каквото и да е съществено. Сигурно съм успявал ден или два някога си. И да усеща се лекота на тялото, като че да крачиш след като си свалил скиорските обувки.. и да, като че ли по-леко и пълно се диша.. и да, като че ли главата да се изчиства. Но пък има и доста неудобства, особено с това чувство на празнина в стомаха, особено с по-лесната раздразнимост в началото. Тялото има нагласата за определен ритъм, за определени дейности в определен час, и те не се променят толкова лесно. Като дойде време за обяд, може много да си мотивиран да пропуснеш обяда, но стомаха си отделя стомашните сокове, панкреаса си отделя задстомашните сокове, жлъчката си отделя жлъчните сокове.. И се получава къркорене на стомаха.. като че ли никои не им е казал да кооперират. И това фиксиране върху въздържането избива в разни посоки - като фиксиране върху кроасана на бюрото на колегата, или върху банана в кухнята. А и се оправдавам пред себе си, че нямам успехи в тази насока, понеже наблягам на другата страна на везната - гледам да спортувам що-годе редовно - високоинтензивни, изпотяващи скуош тренировки. И също така избягвам топлината. И може би досега ми се е разминавало.. но дали не трябва да се наблегне и на другата страна - на ограничаване на ненужният прием на калории, несъобразен със разхода за предходните часове и дни.

Могат да се намерят безброй научни статии и експерименти с ограничаването на калориите и ефекта върху удължаването на живота от бактерии, до насекоми, гризачи и бозайници[7,8,9]. Повечето са ограничени до животни, които имат сравнително кратък живот - в рамките на няколко дни и месеци, за да може да се измери ефекта спрямо контролна група. Но и при експерименти с хора се наблюдават положителни ефекти върху различни видове кръвни биомеркери [10]. Като приемането на калории е едната страна на кантара, от другата стои изразходваната енергия чрез физическа работа на мускулите и мозъкът. Баланс се постига при физически активни индивиди - те приемат много калории, но и изразходват много - електорните се движат безпроблемно в митохондриите за да заредят нужните АТФ. Дисбаланс се получава когато систематично се приемат повече калории от колкото се изразходват - понеже се образуват оксидантни радикали. Или обратното когато се получава по-малко енергия от колкото се изразходва - тогава тялото почва да се се разгражда за енергия.

Още главният пропонент на Библията Исус Христос е документариано, че е имал период от 40 дена в пустнията, когато не приемал храна. В Българската православна традиция има няколко периода в годината когат се пости. В мюсолманската религия също има традиция за едномесечна специална диета, когато не се приема храна и течности докато слънцето е над хоризонта. 

Заключение

В различните периоди от развитието си човек има различни нужди от храна, както количество, така и качествено. Едно е когато трябва да заченеш и изградиш нов човек в утробата си, друго е като бебето почне да суче, друго когато почне да яде суха храна, друго е след 3 години, друго е в тинейджърската възраст. Цикълът се затваря със двадесетте години - възприетата за нормална възрастта за възпроизвеждане.

Консумирането на енергия се балансира с изразходването и в работа или спорт. Всеки излишък от енергия създава проблеми - като разваля митохондриите и произвежда оксиданти. Тялото се нагажда и пренасочва прекомерното количество енергия като сравнително безопасно ги складира под формата на мазнина. Жените по принцип са умерени във физическата активност, но пък и не консумират много енергия - затова имаме доста стройни, фини и изтънчени българки, затова се радват на топлината на слънцето. Мъжете по принцип сме по физически въвлечени, по мускулести, хапваме си редовно и обилно. През зимата сме концентрирани и мобилиизрани.

Неприемливо за нас и за околните е когато баланса на консумираната и изразходвана енергия е нарушен. Както е неприемливо да има недохранени деца със забавен растеж, така е и неприемливо на 35 да имаш бирено коремче. И двете страни на везната са в наши ръце - и храната която консумираме и енергията, която изразходваме. И в двете посоки можем да работим. И разбира се на думи е толкова лесно, друго е практиката, със забързаното ежедневие на работа, на семейството, на децата. А и ни пречи липсата на знания за диетата за различните типове храни, минерали, витамини и хормони, и непознаването на възможностите на тялото и подходящите физически упражнения.

При моят случая излиза, че е много по-лесно с харченето на енергия, при спорт или ако се случи с физическа работа по градина, строеж, ремонт или пренасяне на багаж. Намаляното на калориите ми се получава по-трудно заради навици, социални установени норми като обедна почивка в 12:30, психологически фактори и пристрастия към сладкото и усещането за пълен стомах.  Затова и целта за ограничаването на калориите да съвпада с изразходваните за мен е предпазлива и дългосрочна стратегия. Опитвам се да пропускам закуска, понеже така и така не ми се яде толкова сутрин. Но пък ако се фиксира вниманието в нещо апетитно - не се ограничавам, за да не избие в някоя друга посока.  Но и ако се случи, че в даден ден не ми се обядва и имам интересно занимание- още по-добре. Вярвам, че въздържането от храна за 24 или 36 часа е здравословно, макар и да не съм го постигал. Вярвам, че на митохондриите им се дава почивка. Че макрофагите - клетките на имунната система, които се борят с вредители, но и рециклират развалените протеинови комплекси - ни регенерират на клетъчно ниво. Вярвам, че се намаля оксидантният стрес. Т.е. че въздържането или намалянето на калориите е висша форма на антиоксидантна терапия. Другата такава висша форма е спортът или физическите натоварвания. Разбира се има негативи - понякога терзанията дали да се пречупиш и да хапнеш.. само малко.. само няколко хапки.. Също така значително намелената устойчивост към студ, а може би и по-лесната уязвимост към бактерии и вируси в зимните период. И също така може да възникнат усложнения при възобновяване на храната - трябва да се подхожда внимателно и поетапно.

Въздържането от калории е и голяма тренировка на най-висшата форма на производство на енергия - мазнинното горене. Енергията произведена от мастните резерви е постоянна и продължителна. Мускулите и черният дроб имат само около 300-400 грама резерви от гликоген (захар), които се изхарчват в зависимост от катаболитичните възможности на отделният индивид за 6-12 часа. След това предимно се минава на мазнинно горене. Колкото по запазена е тази система, толкова по-лесно му е човек да издържи ден или може би два без храна (а в екстремални случаи, които сигурно са нездравословни и за по продължително време).

В нашият задоволен свят, със сравнително лесен достъп до калории, е почти нечувано няколко дена човек да не яде. Докато еволюционно стотици и стотици хиляди години това би трябвало да ни се е случвало редовно през годината. Понеже ловуването и събирането на плодове, ядки и грудкови е сезонно и зависи от много фактори. Един организъм приучен с десетилетия да се храни на всеки 4-6 часа трудно би приел 24 или 48 часово въздържание. Същевременно съм чувал разкази, че след като се адаптира тялото, почти няма разлика, няма терзания, няма притеснения, няма клокочещи кореми, или фиксиране върху киселото мляко и вафлата в хладилника. Бащата в последната година реши да не консумира храна един ден в седмицата, и неговите разкази са подобни - избрал срядата понеже има най-малко смущения от социални фактори.

Не бих препоръчал под 30 години да се практикува ограничаване на калориите под нужните нива. Природата е заложила добри защитни механизми, като добри нива на хормоните, здрави и млади мускули. Това е период на активен растеж и систематично ограничаване на калориите под оптималните се изразява във намален ръст и забавено полово съзряване. Човек би трябвало да се концентрира върху подходящият и навременен разход на енергия с редовни физически натоварвания. На мъжете в това отношение ни е сравнително по-лесно, понеже спорта ни е присърце. В България редовното и правилно спортуване при жените не е на особена почит. Съчетано с някои вредни навици - като пушене, не достатъчно спане и голяма част от порциона отделен на въглехидратни храни - може при някои да създаде проблеми с теглото. Които се разрешават, чрез ограничаване на калориите, които в детеродната възраст е контрапродуктивно. А и още повече вреда се нанася като заедно с ограничаването на калориите се ограничават и физическите натоварвания - което намаля така ценните, метаболично активни мускули.

Трудно е експериментирането с диетата. Свързано е с умения за намиране на нужни продукти и готвене, нужна е добра воля за устояване на социалните и вътрешни норми и дразнители, и много търпение понеже промените се случват бавно - в рамките на седмици и месеци. Вярвам, че е хубаво човек да опознава възможностите на тялото си - като умерено и разумно променя дадени фактори, за да открие как се отразяват на качеството на съня, на дишането, на мускулите и на работата на мозъка. 

Вярвам, че след 40-тата ни годишнина трябва да се внимава много с количеството на калориите, които консумираме, като това е времето за експериментиране със вегетарианство, постене или въздържане от храна. Като физическтото натоварване трябва да е налично, и съобразено с възможностите на мускулатурата, скелетата, сърцето и белите ни дробове.

Справки

[1] Male Anatomy,http://www.wetdreamforum.com/wd/male_anatomy.htm
[2] HE, Kulin, "The effect of chronic childhood malnutrition on pubertal growth and development.http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7113957
[3] Jenness R., "The composition of human milk.", http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/392766
[4] Ph.D. D.G. Kissinger, "The association of dietary factors with the age of menarche", http://www.nrjournal.com/article/S0271-5317(87)80003-9/abstract?cc=y=
[5] A B Pedersen at all, "Menstrual differences due to vegetarian and nonvegetarian diets.", http://ajcn.nutrition.org/content/53/4/879.short
[6] Carlsen E., "Evidence for decreasing quality of semen during past 50 years.", http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1393072
[7] Su-Ju Lin, "Calorie restriction extends Saccharomyces cerevisiae lifespan by increasing respiration", http://www.nature.com/nature/journal/v418/n6895/abs/nature00829.html
[8] Blanka Rogina, "Sir2 mediates longevity in the fly through a pathway related to calorie
restriction", http://www.pnas.org/content/101/45/15998.short
[9] Laura Bordone, "Calorie restriction, SIRT1 and metabolism: understanding longevity", http://www.nature.com/nrm/journal/v6/n4/abs/nrm1616.html
[10] "Effect of 6-Month Calorie Restriction on Biomarkers of Longevity, Metabolic Adaptation, and Oxidative Stress in Overweight Individuals", http://jama.jamanetwork.com/article.aspx?articleid=1108368#Abstract

Vasil Karpachev

Мненията изразени в статиите са само моя гледна точка. Въпреки, че искренно се старая информацията да е правилна и вярна, "правилната" гледна точка не е само една. А най-вероятно в някои случаи греша.

0 коментара: