Първо дете момиче, второ - момче

Всяко следващо дете се ражда в различна семейна обстановка. Отношението на родителите е променено, те са по-опитни, по зрели и по-уморени и умерени в емоциите. Също така влиянието на по-големите деца e фактор, който не може да се подмине.

Кака Калина на 5 години и 3 месеца. Пламен на 8 месеца.

Връзката между по-голямо и по-малко трябва да се подкрепя и насърчава. Ще споделя нашите наблюдения за случая, когато по-голямото е момиче, а по-малкото момче и разликата е сравнително голяма -  почти 5 години. При различно разпределение на половете и при по-близка разлика в годините, факторите и предизвикателствата са различни.

Момичетата имат силно изразени майчински чувства, дори и в тази ранна възраст се впечатляват от цветовете, мирисите и песните. Игрите с кукли са задължителни. Идентифицират се с героите във филмчета като Замръзналото Кралство, Пипи, Прасето Пепа, Дора Изследователката, Маша и Мечока. Съответно се гледат по мнооого пъти.

След като разбират за бъдещето идване на ново дете, се радват да пипат корема и да му говорят нежно. Живо се интересуват от събитията по време на бременността. И все пак при идването му в къщата се появява съвсем естествена ревност. Тази ревност е закономерна, понеже досега са били неизменните звезди в семейството. И изведнъж всички му се любуват и радват на всякакви глупави постъпки и дори без причина. Като чели и самото съществуване на бебето е достатъчна причина, докато при каката, за да получи така търсеното одобрение е нужно доста повече усилия.

Като родители очаквахме тази ревност и решихме, че в първата година докато бебето основно все още расте усилено и спи през голяма част от денонощието, по-специалното отношение с по-голямата да продължи. Като например, когато и двете деца са в стаята в присъствие на родител - винаги да се включва по-голямото в дейностите около по-малкото. Т.е. голямото да не се чувства игнорирано при къпане/сменяне на памперс/успокояване, а лека по-лека да почва да свиква с ролята на кака. Пет годишната разлика във възрастта в този случай помага, понеже може да се провеждат достатъчно сложни разговори, а пък момичетата обичат да се говори. Ако разликата беше само годинка и половина или две - не може да се отвлече вниманието с коментар от типа "УУ, виж го този бабанко, наакал се е до ушите.", "Знаеш ли как се маже се кокосово масло дупета", "Знаеш ли ти какво сладко бебе беше, винаги ядеше със затворена уста", "или днес игра ли си с Вели в детската", "какво ново научихте по английски" и т.н. След 8 месечно съжителстване, в известна степен все още се проявява ревността, но по-скоро го оценяме като отшумяващо.

Ако по-голямото почне да се държи като бебе - да не иска да се храни само, да иска помощ при обличането, да се цупи - това са външните признаци на вътрешната непримиримост с новото положение. Имитирайки бебешко държание, подсъзнателно иска да бъде на негово мястото  и да получава същото както в миналото безусловно постоянно внимание на възрастните. Важно е голямото да добие достатъчна увереност, че няма да загуби родителското уважение. Това става само по един начин - като родителите му отделят нужното внимание и изграждат самоуверенността на умна, силна и можеща кака/батко.

Обясненията, че като е била малка е имала същото внимание както по-малкото имат известен ефект, но не са достатъчни. По-голяма тежест има не "казваното", а "по-казаното" - както поне единият от родителите трябва да продължи да я държат в светлината на прожекторите и активно да се занимава с физическото, умственото и нравствено развитие. Със самоувереността на можеща кака, може да се насочва, ако има желание, да помага в някои от грижите на по-малкото дете. А момичета обикновено имат предостатъчно желание да гушкат, да се радват, да го разсмиват, да го пренасят, да му пеят песнички, да му говорят с престорен глас едно и също нещо по дванадесет хиляди пъти.

Но при момичетата каки има шанс за обсебване на по-малките. Особено ако родителите са вече позагубили ентусизъм да пеят по седемнадесет пъти всеки ден за зайченцето бяло. И когато качването на снимки в Фейсбук, гледането на сериали и подкасти са някак си по-привлекателни.. Поведението на Маша от "Маша и Мечока" е типично. Каката възприема по-малкото като жива кукла. Има желание да контролира като взима и поставя играчките в ръцете на бебето, като го мести, като го упокоява и .. понякога показва любовта и ревността си по настойчив начин..

Не е работа на по-голямото да се държи като възрастен във възпитанието. Не е честно спрямо второто да не получи стуктурираното, последователно и целенасочено възпитание, каквото може да му даде отдаден, обичащ родител. А да се остави в малка или голяма степен на помощта на изпълнената с любов и емоции, но и естествено хаотичната и непоследователна за тази отговорна цел пет годишна кака, би могло с времето да се окаже, че е грешка. Родителят трябва да си е на мястото и да опознава, стимулира с нужната скорост и търпение развитието на по-малкото дете. Така както е било с по-голямото когато е било малко.

А пък има го и момента, че на малките момченца каката им е много интересна. Понеже говори много, бърза е, енергична, емоционална и е интересна. Но от друга страна, момчетата трябва да се стимулират да бъдат мъже, да бъдат независими, да могат да водят, да правят грешки и да носят последствията от тях. Ако растат в среда, в която каката взима решенията, създава ситуациите, интересна е и променлива и контролира игрите, то ще стимулира оформянето на такъв характер. Каката колкото и да се старае не може да бъде така търпелива както един родител и така умело да се преструва, че губи в ключови моменти на съревнователни игри. А това има големият шанс да продължи и в юношеството, понеже момичета умствено се развиват по-бързо. Има вероятност по-малкото мъжле като порасне да очаква такъв модел на социално поведение - да търси по-силен партньор, който да е активната страна. А мъжете са :-) истински мъже като са активната, смела и находчива страна. Всъщност това разсъждение важи и за прекалено силни и привързани майки.

Много пъти съм виждал как момчета на възрастта на каката Калина попадат в "плен" на говоренето и. Когато стане дума за физическо съревнование - тя е пасивна. Но става ли въпрос за обяснение, за говорене, за измисляне на игри - неусетно биват арестувани от непрестанният поток от думи, с целият спектър на емоции..

Друга опасност ако се разчита по-малкото да расте в забавата създадена от каката е, че не се изгражда такава силна връзка родител - дете. Обикновено с първото дете има доста силна връзка, понеже цялото внимание по естествен начин е насочено към него, понеже родителите имат големи амбиции да блеснат пред роднини и приятели с качествата на генетичното си копие. И обикновено първото дете е по-концентрирано, по-отговорно и се влияе и вслушва в желанията на родителите.

Докато второто дете има тенденцията да е по-саможиво, да се оправя в игрите само или доколкото може да успее да се възползва от кака си. Занижени са критериите за умственото му развитие от страна на помъдрелите или .. уморените родители. Като защо да се пънем цяла зима да редим по десетина пъти пъзел 4+ като то е все още на 2 години. Желанието да блеснеш в обществото с възможностите на второто дете не е така силна.

И съответно второто дете расте по-свободно, по-саможиво, по-палаво. И като е в лоши периоди направо си се бунтува срещу желанията на родителите, понеже не губи кой знае какво, ако не получава най-голямата награда - вниманието.. Понеже така и така вниманието не е достатъчно. Възприема родителите като пречещи да прави нещата, който са му интересни.


Затова, колкото и да е време отнемащо, родителите трябва да се стремим да изградим също така дълбока връзка с второто дете, както и с първото. Трябва отново да прекарваме една цяла зима в редене на лего. Да прекараме едно цяло лято в игра на домино. Да четем до откат вече познатите приказки. Да пеем вече познатите песнички и т.н. Да се учим от уникалният характер на второто - кое му харесва, кое го вълнува.. Да бъдем активни, последователни и търпеливи участници в тези дейности. Детето като усети, че има полза от родителското внимание, ще се отблагодари, като се стреми да отговори на интелигентните, емоционални или физически предизвикателства и напътсвия на родители си. Било то да се научи да кара колело, ски, да плува, да реди пъзели, да смята, да учи езици или просто да бъде щастливо, самоуверено, възпитано дете.


Както всички други постове и този е базиран на моят ограничен социален опит в семейството и приятелите. Сигурно няма да се съгласите с някои части - това е напълно естествено!

Чушка, ако след години го прочетеш този текст - много те обичаме и сме много горди с теб. Искаме да растеш все така умна и активна! Да станеш търпелива кака и да обичаш много твоето братче Пламен. Ще разбереш, че той не е играчка, а може да бъде пълноценен приятел.. с времето всичко ще си дойде на мястото.

Памбос, ще се постараем да имаме времето и нужното търпение, така че да успееш да развиеш вътрешните си наклонности! Ще се надяваме да станеш силен и отговорен млад мъж както физически така и емоционално и интелектуално. Обичаме те!

Този пост е продължение на темата от предишният.