Хималайска сол ?

диета

Точно се връщам от бира с колегите от бившата фирма. Фирма, в която съм работил 10 години, в която съм се оформил като професионалист. Много пътувахме, а командировката сближава - пазаруване, правене на вечери, запълване на уикенди с разходки из германски градчета или на просто на пазар, ходене на панаири. Ей сладки години, носталгия. Не бях ги виждал от няколко години.. Старите муцуни .. като че ли не са минали 7-8 години от както се разпадна фирмата.

Морска сол от Guérande, France By Christian Mertes (Mudd1 12:26, 18 April 2007 (UTC)) (Own work) [GFDL (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html), CC-BY-SA-3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/) or CC BY-SA 2.5-2.0-1.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.5-2.0-1.0)], via Wikimedia Commons

Започнах тази статия понеже по едно време стана въпрос за хималайската сол. И няколко човека се поинтересуваха какво е това. А тя е на цвят розова, добива се от солници в Хималайите, които са се образували преди милиони години и са останали пресовани дълбоко в земята, като не е замърсена и има много и най-различни допълнителни минерали освен основнинте Натрии (Na) и Хлор (Cl). От закачките подигравки ми стана ясно, че се възприема като префърцунен маркетингов трик, който има малко реално значение. И тъй като бирата с колеги е за интересни и забавни неща, а пък и нямах фактите в главта си. Но затова пък този пост е чудесна възможност да изложа аргументите си защо тя е по-добрият избор. А ти ползваш ли такава сол :)

Хималайската сол се добива от подземни мини. Тази сол е била наслагана преди милиони години и запечатана. Това е и едно от основните предимства - тогава атмосферата може би не е била толкова замърсена с тежки метали и твърди частици. Което е големият проблем на нашите морета и океани. Всичките замърсявания от индустриални производства се акумулират предимно в тях, понеже все пак сме синята планета с 70% от повърхността вода. Затова и не се препоръчва да се консумират големи, дълго живеещи морски риби. Понеже те са обикновено на върха на хранителната верига, и в тъканите им концентрацията на олово и други тежки метали е в пъти над нормалната. Затова и солта добита чрез изпаряване на морска вода или солено езеро, би трябвало да има по висока концентрация на такива тежки метали. А дали това е така, не можах да намеря статия с конкретни измервания.

Друго предимство на хималайската сол, е че има голяма концентрация на важни макро и микро минерали. Телата ни са едни химически лаборатории, и за разни ензими, витамини, ко-фактори, електролитен баланс, поддържане на хомеостатично равновесие, и други подобни химични и физични магии от квантовият свят са нужни свободни предимно метални атоми.. Всички сме чували за магнезии, натрии, калии, цинк, желязо. В хималайската сол имало доста елементи - таблицата е в грамове за 1 кг. сол:

Елемент	Тежест в 1кг		Процент
Chloride	590,93	g	59,09%
Sodium	382,61	g	38,26%
Sulfur	12,4	g	1,24%
Calcium	4,05	g	0,41%
Potassium	3,5	g	0,35%
Oxygen	1,2	g	0,12%
Lithium	0,4	g	0,04%
Hydrogen	0,3	g	0,03%
Magnesium	0,16	g	0,02%
Fluoride	0,1	g	0,01%
Silicon	0,1	g	0,01%
Iodine	0,1	g	0,01%
Strontium	0,014	g	0,00%

и микро елменти: