Синдром на внезапната детска смърт

Жената навлиза в 9-тият месец с второто ни дете. Първото ни е вече на 4-ри години, и сме забравили почти всичко около грижите на малката топчица жива плът. Затова и отваряме книгите, които сме чели преди за бременността, за кърменето, за възпитанието. Припомняме си как се кърми, как се успокоява, как се повива, вадим кошари.. Прави ми добро впечатление, че в България има доста добри специалисти по раждане, диетология, кърмене и възпитание. Оставам впечатлен от някои лекторки като гледам публично споделени лекции и дискусии по социалните медии.

Но сигурно е познато онова смразяващо чувство, когато родителите почнем да четем за разни фаталистични болести. Колко е безпомощен човек в някои случаи. За първата бременност бяхме чували за "синдрома на внезапната детска смърт", и сме прекарали няколко загрижени, със смътно притеснение часа в размисли ... Но като изключим това, поради еуфорията, много процедури, недоспиване и задачки - като цяло май не сме се замисляли много много..

Но тъй като ми е хоби да слушам лекции на тема здраве, за възможностите на тялото да се справя с непривични диети, за стрес, за сън, и др. И в последно време така се случи, че имам моя си теория за евентуална причина. Искам ясно да отбележа - това е само една моя теория - базирана на това, което съм чул и успял да преосмисля. Въпреки, че вярвам, че взаимовръзките отговарят на физиологичните процеси в тялото на човек, може би не съм прав.. в много отношения.

Бих с удоволствие дискутирал с знаещи по темата, които могат да посочат грешки в изложението, или да развият темата по пълно. Винаги се консултирайте с медицински лица, с майка си, с баба си.. Tакива писания по интеренет не могат да бъдат основа за някакво решение. Не съм доктор, и не се преструвам на такъв. Ако сте майка и очаквате или имате бебенце под 1 година, не бих препоръчал да продължавате с четенето!

Препоръчвам на татковците да го прочетат - понеже ние мъжете сме по принцип по-скептични, и описанията на такива изключително малко вероятни, но травматични ситуации не ни влияят толкова лесно. На майката в този период най са и нужни само положителни мисли, спокойствие, хубава храна, редовни разходки на чист въздух и слънце, възможност за сън, много обич от семейството, роднините и приятелите.

Синдром?

Е, като отделих достатъчно внимание в предупреждения в миналия параграф, да започна с изложението. Какво представлява този енигматичен и така плашещ синдром на внезапната детска смърт (СВДС)? Ако го чувате за първи път - звучи много страшно, още повече, че като попитаме личният лекар, или като се разтърсим по интернет, или разлистим книги за причината - няма задоволително обяснение..

Това което се наблюдава е, че детето заспива, както го прави много често докато е малко. Но поради някаква причина по време на иначе спокойният си сън - спира да диша.. последвано от прекъсване на сърдечната и мозъчната дейност след няколко минути. Като това се случва безболезнено, без никакви видими външни признаци на борба или страдание. Заблуждаващо е, според мен, ако си мислим, че спирането на дишането е причинено от блокиране на въздухопровода, както при задавяне с храна или неправилна поза на спане (например по корем). По скоро, като че ли мозъкът забравя да подаде команда към мускулите на гръдният кош да се разгърнат и да поемат въздух. Сърцето си бие, кръвта се върти, но газообмяната спира.. и нивата на кислород бързо се изчерпват..

Защо едно здраво активно, хранещо се, нормално бебе може внезапно да спре да диша без видима причина, без видима болка или страдание. Справка с гугъл ни казва:
  • www.puls.bg: Под ръководството на д-р Зогби по време на научни изследвания учените откриват, че синдромът се дължи на липсата на гена Atoh1.
  • www.bg-mamma.com: Пикът на СВДС е между втория и четвъртия месец и спада рязко след шестия месец... са имали аномалии в мозъчния ствол, който контролира дишането, сърдечния пулс, кръвното налягане и събуждането.
  • www.az-jenata.bg: ако бебето е с много малко тегло, преждевременно родено, родено от много млада майка или от майка, която е пушила през бременността. Рискови са студените месеци от годината и синдромът засяга повече момченцата (60%), отколкото момиченцата. 
  • zdrave.rozali.com: Едно от най-важните неща като превенция срещу СВДС е позата на сън. Поставяйте кърмачето да спи по гръб и никога по корем, защото това може да доведе до задушаване.
  • ezine.bg: Наскоро учени стигнаха до извода, че това състояние може да е свързано с недостатъчното ниво на производство на серотонин, регулиращ процесите на дишане, заспиване и сърдечния ритъм.
  • lechitel.bg: Продължават да се трупат данни, които сочат към ваксините като „загадъчния“ причинител на синдрома на внезапната детска смърт

Много е писано по темата и в българското и в международното пространство, като на повечето места(12345) потвърждават, че:
  • Пикът на СВДС е между втория и четвъртия месец и спада рязко след шестия месец.
  • Децата родени преждевременно или с ниско тегло са по рискови. Момчетата са повече засегнати от момичетата.
  • Спирането на дишането не е заради физически блокаж на въздухопровода, а по скоро в липсата на команди за дишане.
  • Препоръчва се спане предимно по гръб, на сравнително твърд матрак, без меки възгавници или играчки и на сравнително хладна обстановка.
  • СВДС се установява, като се изключат всички други варианти.
Като различни източници твърдят, че причината може да се търси и във ваксини, определени гени, оперделени химикали и др.

За мен причината е в недоразвитост в най-примитивната част на мозъкът - мозъчният ствол. Той  командва вегетативните функции за дишане, сърдечна дейност, температура, стрес и др. Затова трябва да ги разгледаме по подробно..

Мозъчен ствол, въглероден диоксид, дишане

Продълговатият мозък (Медула, Medulla) от мозъчният ствол свързва гръбначният стълб със "по-висшите" слоеве на мозъка.
На схемата са обозначение главните структури в мозъчният ствол: продълговат мозък (Medula), Варолиев  мост (Pons) и среден  мозък(Midbrain)
By OpenStax College [CC BY 3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by/3.0)], via Wikimedia Commons
Със структурата си мозъкът ни показва еволюционното си развитие, като най-старият, възникнал най-рано е този на продълговатият мозък от мозъчният ствол. Заровен е най-дълбоко във вътрешността на главата - още се нарича "мозъкът на влечугото". Над него като слоеве на глава лук се наслагват все по-сложните нервни функции - които на популярен език след мозъка на влечугото следва мозъка на бозайника, приматът и накрая на човека(неокортекса).

Мозъчният ствол отговаря за най-важните автономни функции нужни за оцеляването на организма. От проф. Крум Миланов:
Напр. различните части  от мозъчния ствол създават и контролират пробуждането, вниманието, цикъла на съня, зрителното, слуховото, соматосензорното и вкусовото възприемане. Неврони  в   мозъчния ствол повлияват и контролират сърдечната дейност, дишането и равновесието.
Също в в мозъчният ствол има центровете за рефлекса на сукане и повръщане, животозастрашаващи реакции на силен стрес тип "бий се или бягай". Именно защото е възникнал най-рано, и защото в някаква степен са най-примитивни (сравнени поне с по-горните слоеве - памет, въображение, зрителна картина, говор и др.) - тези функции са заложени да реагират много бързо. Те са си просто там - случват се когато е нужно, автоматично и навреме.

Например никои не трябва да учи бебето как да суче, как да диша или да преглъща и повръща ако е нужно - случва се автоматично, и слава богу. За мен е висша форма на самопознание и самоконтрол, ако човек чрез волята и уменията си може да влияе на функциите на мозъка на влечугото - да забави/ускори пулса си, да повиши/понижи температурата на тялото си, да подтисне и контролира глада си, да се освободи от стреса, да се самопрограмира за здрав сън и др.

Свързана с тази тема, е функцията на мозъчният ствол относно дишането. Този процес е полуавтоматичен - понеже може да се случва и на "круйз контрол", но може и да се контролира и волево. Именно волевото контролиране на дишането е един от главните начини да се влияе на мозъчният ствол.

Но как решава мозъчният ствол кога да вдишаме, и кога да издишаме. Например като спим неокортекса с волевите функции на мозъка са изключени, за да може да се почисти и възстанови. Продълговатият мозък като най-старият и обигран продължава да работи, дори като съзнанието ни е изключено като спим - издава равномерните команди: вдишай, издишай, вдишай, ... Но кога решава да се вдиша и кога да се издиша ?

Логично предположение би било - чрез мерене на насищането на кислорода в кръвта. Понеже кислородът е така нужен за оцеляването ни. Например трениран човек може да задържи въздуха си и до 5 мин. Но при това задържане все още сърцето бие и кръв влиза и излиза от мозъка. Но ако се притисне сънната артерия, както е при задушаване (rear naked choke - хватка от джуджицу) може да се загуби съзнание за няколко секунди, и да се загуби мозъчна функция за няколко десетки секунди.

Т.е. логично е - ако нивата на насищане на кислорода в кръвта (и свободният и свързаният с хемоглобин) паднат под определено ниво - да се подаде команда за вдишване. Да, но това не е така! Всъщност, невроните в мозъчният ствол следят нивата на въглероднит диоксид - отпаданият продукт от производството на енергия. Т.е. когато нивата на въглероден диоксид се покачат над определено ниво - се издава сигнал за издишане и за последващо вдишване..

Тоест, мозъкът на влечугото контролира дишането ни като мери доколко са завишени нивата на въглероден диоксид в кръвта - ако почват да се покачват - започва да се забърза и вдишването и издишването, за да се намалят.  Именно това непреодолимо желание да издишаме и вдишаме, когато задържим въздуха си над минута е продиктувано от високите нива на въглероден диоксид, а не непременно от ниските нива на кислород. Въпреки че е контраинтуитивно, тази особеност е много важно да се осмисли добре, за да разберем изложението по натам.

Например какво ще се случи ако дишаме газ, който е само от азот, т.е. в него няма кислород и въглероден диоксид? Тялото ще си произвежда нормално въглероден диоксид, който ще се издишва. При вдишването ще поемем азот, който не прави абсолютно нищо, понеже е интертен газ. Резултатът е, че след минута и половина ще загубим съзнание от липса на кислорд без да усетим и дори най-малка паника или болка от липсата на кислород! Например ако четем книга докато това се случва - дори няма да усетим какво става - няма да изпитаме задушаване, болка, паника, а просто ще загубим съзнание. Това е така, понеже както казахме мозъчният ствол реагира на завишени нивата на въглероден диоксид, а не на ниски нива на кислород.

Подобно нещо може да се случи с алпинистите, които катерят върхове над 5 хиляди метра височина, без да са се напълно аклиматизирали. Ситуацията е подобна - въздухът е разреден, т.е. няма достатъчно насищане на кислород в околният въздух. Именно защото продълговатият мозък мери нивата на въглероден диоксид, а не на кислорд, мозъчният ствол не е алармиран, че газообмяната не е на оптимални нива и човек вдишва и издишва с нормална скорост. А поради липса на достатъчно кислород в разреденият въздух - правилно би било да дишаме дълбоко, учестено. След определен период  може да се мине определен праг, при които човек губи висшите мозъчни функции - като да започва да полудява - т.нар. височинна болест. Именно защото няма никакви симптоми, защото е толкова контра интуитивна и защото се случва така тихомълком, а последствията може и да са фатални -  е така опасна тази ситуация. И неизменно побиват тръпки разказите за такива случки.

Киселинност на кръвта, кислород

Процентният състав на кислорода и въглеродният диоксид в земната атмосферата са пряко свързани с оцеляването и на животните и на растенията:
Азот 79%
Кислород 20%
Въглероден диоксид 0.04%
Други 0.96%
Вижда се, че най-голяма част от атмосферата е инертен азот. Животните не можем да го използваме, но за растенията е много важен. Но и растенията не могат да го използват директно - имат нужда от симбиотичната помощ на азотно фиксиращи бактерии за тази цел. Кислорода е следващият по-заеманият обем в атмосферата. Въпреки че е отпаден продукт от храненето на растенията, именно той позволява идването на така сложно организираните и динамични организми от животинският свят. Кислородът не винаги е бил така популярен, имало е периоди в развитие на Земята когато го е нямало, имало е периоди когато е бил и с по-високи ниви (спекулира се, че е бил няколко процента по-висок преди милиони години по време на епохата на динозаврите и на огромните тропически гори). Въглеродният диоксид е много интересен, въпреки че се класифицира като рядък газ в нашата атмосфера. Климатолозите се притесняват, че за последните десетилетия се е повишил от 0.03%, къде от човешката дейност, къде от закономерни периодични промени в излъчваната радиация от Слънцето, промени в магнитното поле на Земята или движенията на океанските течения. Но пък повишаващите нива на този газ е добра новина за възобновяване на горите - понеже от него извличат така нужния въглерод за изграждането на тъканите си.

Животните, в това числото и хората, сме еволюирали съобразно тези концентрации. Като вдишваме - високата концентрация на кислород от атмосферата пасивно преминава в по-ниската концентрация на венозната кръв. И обратно, по-високата концентрация на въглероден диоксид от кръвта преминава обратно в атмосферата. Като трябва да се отбележи, че понеже въглероден диоксид в атмосферата почти няма, той много лесно се отделя от тялото ни!

Освен че нивата на въглероден диоксид определят с каква честота да дишаме, той има и още важни функции - той определя:
  • колко киселинно/алкална ще бъде кръвта ни. Когато нивата на въглероден диоксид се покачват, киселинността също се покачва. Когато нивата на на въглероден диоксид се намаля (като например при хипервентилация, т.е. учестено дишане), то кръвта става по-алкална.
  • колко разширени да са кръвоносните съдове и колко кислорд да освобождава хемоглобина. Хемоглобина по принцип здраво държи молекулите кислорд, и не се  разделя с тях лесно при неутрална киселинност. Колкото е по-висока киселинността в дадена тъкан/орган - толкова повече кислород се доставя там.
  • колко са чувствителни периферните нерви към болка. Колкото по малко въглероден диоксид има, толкова е по-алкална кръвта и периферните тъкани, толкова по малко-чувствителна на болка е. Ефекта на притъпяване на болката.
Например, ако даден човек цепи дърва - той предимно ползва мускулите на ръцете, на гърба и корема. Краката участват сравнително малко. Т.е. горната част на тялото харчи усилено енергия, а отпаданият продукт от горенето на енергия е въглероден диоксид. Т.е. в горната част на тялото ще има повишена концентрация на въглероден диоксид и повишена локална киселинност на кръвта. От своя страна повишената киселинност ще кара хемоглобина избирателно да освобождава кислород именно в горната част на тялото, а не в краката. Получава се перфектно саморегулираща се система от доставки на кислород точно до местата където има нужда!


Например, ако човек е системно изнервен от проблеми в работа, семейство, недоспива, или има неправилна стойка - може да диша предимно "плитко" с горната част на гърдите. Понеже там има по-малко алвеоли, човек диша и по учестено от нормално. Но тъй като въглеродният диоксид е с толкова ниска концентрация в атмосферата, при зачестено дишане той лесно се освобождава от кръвта, и нивата му падат под нормалните. Така кръвта става по алкална - и хемоглобина почва да стиска здраво кислородните молекули и да не ги доставя до периферните тъкани, органи и мозъка. Човек чувства дискомфорт, липса на енергия, липса на настроение. Повече в този пост.

Уим Хоф

By Aad Villerius (www.flickr.com/photos/daaynos ) from OudBeijerland, Netherlands. (Flickr.com, Photographer in action) [CC BY-SA 2.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0)], via Wikimedia Commons

СВДС

И тука идва моята теория за възможните причини за СВДС. А именно - продълговатият мозък може още да не е развил нервните центрове за  точно разпознаване на концентрацията на въглероден диоксид в кръвта. Т.е. нивата могат да се качат над праг-а за вдишване, но сензорите за въглероден диоксид в кръвта не сработват.. съответно не се подава командата за вдишване.

Затова и препоръката родителите да спят близо до детето през първата година има смисъл. Не само защото еволюционно е винаги било така - майка и бебе залепени кожа до кожа почти през цялото денонощие. Но и защото въглеродният диоксид от издишаният от родителите въздух играе ролята на защитен балон за бебето. Когато е близо до родителя въглеродният диоксид около бебето е с концентрации в пъти над нормалната атмосфера. По този начин бебето не отдава напълно своят собствен въглероден диоксид и по този начин има защитен буфер дори и при недостатъчно развит датчик.

А дали това е вярно - мога само да спекулирам, че има известна доза истина. Нашата практика е - кошарата на бебето е залепена за родителското легло. Като се кърми през нощта, жената без да се налага да става го придърпва и кърми в полулегнало/полузаспало положение. Сестра ми изгледа три деца като те спяха до нея в леглото. Но нас понеже малко ни е страх - затова избрахме да спи отделно, но залепен до нашето легло.

Бащи, най-доброто което може да се направи за вашето дете, е да осигурите спокойстви и приятна атмосфера на майката. Тя да може да се наспива, да яде качествени храни, да се разхожда, да диша чист въздух и да се излага на слънце. Всякакви негативни и стресови ситуации се предават, чрез хормоните и кърмата на бебето! Здравото бебе, е това което е обичано, спокойно, наспано и добре нахранено.






Vasil Karpachev

Мненията изразени в статиите са само моя гледна точка. Въпреки, че искренно се старая информацията да е правилна и вярна, "правилната" гледна точка не е само една. А най-вероятно в някои случаи греша.

0 коментара: