Второ дете

Като родители почнахме да се чудим за най-доброто възпитание като в семейството има вече две деца с разлика от почти пет години. Реалностите са, че като родители вече не сме така ентусиазирани и енергични. При първото - цялото внимание е насочено към него, понеже е ново и родителите нямам опит. Примесени с много емоция и енергия прекарваме много безсънни нощи. Всичко ни е интересно и превъзнасяме и най-дребните постижения в физическото и умственото развитие. Докато при второто, вече пътят е утъпкан, знае се какво след какво следва. Детето има тенденцията да расте по-самостоятелно, по-подредено, като имаме увереността за правилните действия при къпане, обличане, кърмене, захранване, масажи, физически упражнения и т.н. В схемата се включва вече и отношението на по-голямото към по-малкото. За по-голямото - по-малкото е ново събитие, свързано с периоди на ревност, обсебване и третиране като кукла. 

Има значение каква е разликата в годините. Ако е по-малка, то съревнованието за общите ресурси - играчки, дрехи и внимание от родителите - по-бързо се появява. Понеже, по-голямото не е толкова осъзнато и независимо. Но предимството е, че в ранното детство и юношеството има много по-голям шанс да са приятели. 

Също така има значение разпределението в половете. Ако са момичета - има голям шанс да са добри приятелки през цялото детство и то да расте с годините. Особено ако разликата в годините е малка. 

Ако са момчета - тогава конкуренцията в ранната детска възраст е много ясно изразена. Тестостерноненото начало подтиква към по-буйни игри, и чести закачания и дори сбивания. По-малкото в много случай е подтискано в директните взаимоотношения между тях. Но в ключови ситуации, особено сред други деца черпи сили от влиянието на по-големият. По-малкият израства в среда, в която трябва да се доказва срещу по-голям и по-умен съперник. Ако е в умерени граници може да направи по-малкият устойчив и силен характер. По-малка вероятността е за развитие на подтиснат характер на по-малкият. В юношеските и младежките години има голям шанс да прерасте в много здрава връзка. 

Ако по-голямото е момче, а по-малкото момиче - в ранната детска възраст няма поводи за много пресечни точки. Момчето обича по-буйните игри, камиончетата и техниката, вниманието му е по неустойчиво. Момичетата са по-разговорливи, интересуват се от цветове и миризми, имат по-устойчиво внимание. Родителите в този случай трябва да са спойката, понеже баткото няма толкова желание да се занимава с по-малки и по-неопитни.

Ако по-голямото е момиче, а по-малкото момче. Момичето се развива умствено по-бързо дори при връстници, макар да е с по-забавено физическо и пространствено развитие от момчетата. А когато става въпрос за разлика в годините се получава синдрома на "Маша и Мечока". Ако разликата е между 3 и 5 години - то момичето третира по-малкият си брат като кукла. Обича да го целува, да го гушка, да го дига и мести, да му говори нежно, да му повтаря едно и също нещо по сто пъти. Каката в много случаи се явява добра помощничка на родителите. 

Ако можехте да избирате - кой е най-добрият вариант за разлика в годините и половете за вас и защо ?