Хималайска сол ?

Точно се връщам от бира с колегите от бившата фирма. Фирма, в която съм работил 10 години, в която съм се оформил като професионалист. Много пътувахме, а командировката сближава - пазаруване, правене на вечери, запълване на уикенди с разходки из германски градчета или на просто на пазар, ходене на панаири. Ей сладки години, носталгия. Не бях ги виждал от няколко години.. Старите муцуни .. като че ли не са минали 7-8 години от както се разпадна фирмата.
Морска сол от Guérande, France
By Christian Mertes (Mudd1 12:26, 18 April 2007 (UTC)) (Own work) [GFDL (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html), CC-BY-SA-3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/) or CC BY-SA 2.5-2.0-1.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.5-2.0-1.0)], via Wikimedia Commons
Започнах тази статия понеже по едно време стана въпрос за хималайската сол. И няколко човека се поинтересуваха какво е това. А тя е на цвят розова, добива се от солници в Хималайите, които са се образували преди милиони години и са останали пресовани дълбоко в земята, като не е замърсена и има много и най-различни допълнителни минерали освен основнинте Натрии (Na) и Хлор (Cl). От закачките подигравки ми стана ясно, че се възприема като префърцунен маркетингов трик, който има малко реално значение. И тъй като бирата с колеги е за интересни и забавни неща, а пък и нямах фактите в главта си. Но затова пък този пост е чудесна възможност да изложа аргументите си защо тя е по-добрият избор. А ти ползваш ли такава сол :)

Хималайската сол се добива от подземни мини. Тази сол е била наслагана преди милиони години и запечатана. Това е и едно от основните предимства - тогава атмосферата може би не е била толкова замърсена с тежки метали и твърди частици. Което е големият проблем на нашите морета и океани. Всичките замърсявания от индустриални производства се акумулират предимно в тях, понеже все пак сме синята планета с 70% от повърхността вода. Затова и не се препоръчва да се консумират големи, дълго живеещи морски риби. Понеже те са обикновено на върха на хранителната верига, и в тъканите им концентрацията на олово и други тежки метали е в пъти над нормалната. Затова и солта добита чрез изпаряване на морска вода или солено езеро, би трябвало да има по висока концентрация на такива тежки метали. А дали това е така, не можах да намеря статия с конкретни измервания.

Друго предимство на хималайската сол, е че има голяма концентрация на важни макро и микро минерали. Телата ни са едни химически лаборатории, и за разни ензими, витамини, ко-фактори, електролитен баланс, поддържане на хомеостатично равновесие, и други подобни химични и физични магии от квантовият свят са нужни свободни предимно метални атоми.. Всички сме чували за магнезии, натрии, калии, цинк, желязо. В хималайската сол имало доста елементи - таблицата е в грамове за 1 кг. сол:
Елемент
Тежест в 1кг
Процент
Chloride 590,93 g 59,09%
Sodium 382,61 g 38,26%
Sulfur 12,4 g 1,24%
Calcium 4,05 g 0,41%
Potassium 3,5 g 0,35%
Oxygen 1,2 g 0,12%
Lithium 0,4 g 0,04%
Hydrogen 0,3 g 0,03%
Magnesium 0,16 g 0,02%
Fluoride 0,1 g 0,01%
Silicon 0,1 g 0,01%
Iodine 0,1 g 0,01%
Strontium 0,014 g 0,00%

и микро елменти:
Елемент
Брой атоми на 1 милион атоми сол
 
Iron 38,90 ppm
Dysprosium 4,00 ppm
Europium 3,00 ppm
Rhenium 2,50 ppm
Zinc 2,38 ppm
Bromine 2,10 ppm
Iridium 2,00 ppm
Barium 1,96 ppm
Tantalum 1,10 ppm
Gold 1,00 ppm
Aluminum 0,66 ppm
Cobalt 0,60 ppm
Copper 0,56 ppm
Platinum 0,47 ppm
Manganese 0,27 ppm
Nickel 0,13 ppm
Phosphorus 0,10 ppm
Lead 0,10 ppm
Bismuth 0,10 ppm
Vanadium 0,06 ppm
Thallium 0,06 ppm
Chromium 0,05 ppm
Selenium 0,05 ppm
Rubidium 0,04 ppm
Silver 0,03 ppm
Mercury 0,03 ppm
Nitrogen 0,02 ppm
Beryllium 0,01 ppm
Arsenic 0,01 ppm
Molybdenum 0,01 ppm
Cadmium 0,01 ppm
Tin 0,01 ppm
Antimony 0,01 ppm

Като съм подчертал със жълто редовете с елементи, които мисля са важни. Разбира се има и тежки метали - като например олово (с червено), но те би трябвало да нямат физиологичен ефект в тези дози.

Предимството на обикновената готварска сол е, че се е добавя йод към нея. А понеже растенията, които консумираме растат в сравнително обеднена от към минерали почва от интензивното монокултурно с разораване на земята индустриално земеделие. На много места, след няколко десетилетия почвата дотакава степен се изтощава, че не може да произвежда. Изкуствените торове обикновено доставят само фосфор, азот и въглерод обратно в почвата.


Справка:

Vasil Karpachev

Мненията изразени в статиите са само моя гледна точка. Въпреки, че искренно се старая информацията да е правилна и вярна, "правилната" гледна точка не е само една. А най-вероятно в някои случаи греша.

0 коментара: