Синдром на внезапната детска смърт

Жената навлиза в 9-тият месец с второто ни дете. Първото ни е вече на 4-ри години, и сме забравили почти всичко около грижите на малката топчица жива плът. Затова и отваряме книгите, които сме чели преди за бременността, за кърменето, за възпитанието. Припомняме си как се кърми, как се успокоява, как се повива, вадим кошари.. Прави ми добро впечатление, че в България има доста добри специалисти по раждане, диетология, кърмене и възпитание. Оставам впечатлен от някои лекторки като гледам публично споделени лекции и дискусии по социалните медии.

Но сигурно е познато онова смразяващо чувство, когато родителите почнем да четем за разни фаталистични болести. Колко е безпомощен човек в някои случаи. За първата бременност бяхме чували за "синдрома на внезапната детска смърт", и сме прекарали няколко загрижени, със смътно притеснение часа в размисли ... Но като изключим това, поради еуфорията, много процедури, недоспиване и задачки - като цяло май не сме се замисляли много много..

Но тъй като ми е хоби да слушам лекции на тема здраве, за възможностите на тялото да се справя с непривични диети, за стрес, за сън, и др. И в последно време така се случи, че имам моя си теория за евентуална причина. Искам ясно да отбележа - това е само една моя теория - базирана на това, което съм чул и успял да преосмисля. Въпреки, че вярвам, че взаимовръзките отговарят на физиологичните процеси в тялото на човек, може би не съм прав.. в много отношения.

Бих с удоволствие дискутирал с знаещи по темата, които могат да посочат грешки в изложението, или да развият темата по пълно. Винаги се консултирайте с медицински лица, с майка си, с баба си.. Tакива писания по интеренет не могат да бъдат основа за някакво решение. Не съм доктор, и не се преструвам на такъв. Ако сте майка и очаквате или имате бебенце под 1 година, не бих препоръчал да продължавате с четенето!

Препоръчвам на татковците да го прочетат - понеже ние мъжете сме по принцип по-скептични, и описанията на такива изключително малко вероятни, но травматични ситуации не ни влияят толкова лесно. На майката в този период най са и нужни само положителни мисли, спокойствие, хубава храна, редовни разходки на чист въздух и слънце, възможност за сън, много обич от семейството, роднините и приятелите.

Синдром?

Е, като отделих достатъчно внимание в предупреждения в миналия параграф, да започна с изложението. Какво представлява този енигматичен и така плашещ синдром на внезапната детска смърт (СВДС)? Ако го чувате за първи път - звучи много страшно, още повече, че като попитаме личният лекар, или като се разтърсим по интернет, или разлистим книги за причината - няма задоволително обяснение..

Това което се наблюдава е, че детето заспива, както го прави много често докато е малко. Но поради някаква причина по време на иначе спокойният си сън - спира да диша.. последвано от прекъсване на сърдечната и мозъчната дейност след няколко минути. Като това се случва безболезнено, без никакви видими външни признаци на борба или страдание. Заблуждаващо е, според мен, ако си мислим, че спирането на дишането е причинено от блокиране на въздухопровода, както при задавяне с храна или неправилна поза на спане (например по корем). По скоро, като че ли мозъкът забравя да подаде команда към мускулите на гръдният кош да се разгърнат и да поемат въздух. Сърцето си бие, кръвта се върти, но газообмяната спира.. и нивата на кислород бързо се изчерпват..

Защо едно здраво активно, хранещо се, нормално бебе може внезапно да спре да диша без видима причина, без видима болка или страдание. Справка с гугъл ни казва:
  • www.puls.bg: Под ръководството на д-р Зогби по време на научни изследвания учените откриват, че синдромът се дължи на липсата на гена Atoh1.
  • www.bg-mamma.com: Пикът на СВДС е между втория и четвъртия месец и спада рязко след шестия месец... са имали аномалии в мозъчния ствол, който контролира дишането, сърдечния пулс, кръвното налягане и събуждането.
  • www.az-jenata.bg: ако бебето е с много малко тегло, преждевременно родено, родено от много млада майка или от майка, която е пушила през бременността. Рискови са студените месеци от годината и синдромът засяга повече момченцата (60%), отколкото момиченцата. 
  • zdrave.rozali.com: Едно от най-важните неща като превенция срещу СВДС е позата на сън. Поставяйте кърмачето да спи по гръб и никога по корем, защото това може да доведе до задушаване.
  • ezine.bg: Наскоро учени стигнаха до извода, че това състояние може да е свързано с недостатъчното ниво на производство на серотонин, регулиращ процесите на дишане, заспиване и сърдечния ритъм.
  • lechitel.bg: Продължават да се трупат данни, които сочат към ваксините като „загадъчния“ причинител на синдрома на внезапната детска смърт

Много е писано по темата и в българското и в международното пространство, като на повечето места(12345) потвърждават, че:
  • Пикът на СВДС е между втория и четвъртия месец и спада рязко след шестия месец.
  • Децата родени преждевременно или с ниско тегло са по рискови. Момчетата са повече засегнати от момичетата.
  • Спирането на дишането не е заради физически блокаж на въздухопровода, а по скоро в липсата на команди за дишане.
  • Препоръчва се спане предимно по гръб, на сравнително твърд матрак, без меки възгавници или играчки и на сравнително хладна обстановка.
  • СВДС се установява, като се изключат всички други варианти.
Като различни източници твърдят, че причината може да се търси и във ваксини, определени гени, оперделени химикали и др.

За мен причината е в недоразвитост в най-примитивната част на мозъкът - мозъчният ствол. Той  командва вегетативните функции за дишане, сърдечна дейност, температура, стрес и др. Затова трябва да ги разгледаме по подробно..

Мозъчен ствол, въглероден диоксид, дишане

Продълговатият мозък (Медула, Medulla) от мозъчният ствол свързва гръбначният стълб със "по-висшите" слоеве на мозъка.
На схемата са обозначение главните структури в мозъчният ствол: продълговат мозък (Medula), Варолиев  мост (Pons) и среден  мозък(Midbrain)
By OpenStax College [CC BY 3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by/3.0)], via Wikimedia Commons
Със структурата си мозъкът ни показва еволюционното си развитие, като най-старият, възникнал най-рано е този на продълговатият мозък от мозъчният ствол. Заровен е най-дълбоко във вътрешността на главата - още се нарича "мозъкът на влечугото". Над него като слоеве на глава лук се наслагват все по-сложните нервни функции - които на популярен език след мозъка на влечугото следва мозъка на бозайника, приматът и накрая на човека(неокортекса).

Мозъчният ствол отговаря за най-важните автономни функции нужни за оцеляването на организма. От проф. Крум Миланов:
Напр. различните части  от мозъчния ствол създават и контролират пробуждането, вниманието, цикъла на съня, зрителното, слуховото, соматосензорното и вкусовото възприемане. Неврони  в   мозъчния ствол повлияват и контролират сърдечната дейност, дишането и равновесието.
Също в в мозъчният ствол има центровете за рефлекса на сукане и повръщане, животозастрашаващи реакции на силен стрес тип "бий се или бягай". Именно защото е възникнал най-рано, и защото в някаква степен са най-примитивни (сравнени поне с по-горните слоеве - памет, въображение, зрителна картина, говор и др.) - тези функции са заложени да реагират много бързо. Те са си просто там - случват се когато е нужно, автоматично и навреме.

Например никои не трябва да учи бебето как да суче, как да диша или да преглъща и повръща ако е нужно - случва се автоматично, и слава богу. За мен е висша форма на самопознание и самоконтрол, ако човек чрез волята и уменията си може да влияе на функциите на мозъка на влечугото - да забави/ускори пулса си, да повиши/понижи температурата на тялото си, да подтисне и контролира глада си, да се освободи от стреса, да се самопрограмира за здрав сън и др.

Свързана с тази тема, е функцията на мозъчният ствол относно дишането. Този процес е полуавтоматичен - понеже може да се случва и на "круйз контрол", но може и да се контролира и волево. Именно волевото контролиране на дишането е един от главните начини да се влияе на мозъчният ствол.

Но как решава мозъчният ствол кога да вдишаме, и кога да издишаме. Например като спим неокортекса с волевите функции на мозъка са изключени, за да може да се почисти и възстанови. Продълговатият мозък като най-старият и обигран продължава да работи, дори като съзнанието ни е изключено като спим - издава равномерните команди: вдишай, издишай, вдишай, ... Но кога решава да се вдиша и кога да се издиша ?

Логично предположение би било - чрез мерене на насищането на кислорода в кръвта. Понеже кислородът е така нужен за оцеляването ни. Например трениран човек може да задържи въздуха си и до 5 мин. Но при това задържане все още сърцето бие и кръв влиза и излиза от мозъка. Но ако се притисне сънната артерия, както е при задушаване (rear naked choke - хватка от джуджицу) може да се загуби съзнание за няколко секунди, и да се загуби мозъчна функция за няколко десетки секунди.

Т.е. логично е - ако нивата на насищане на кислорода в кръвта (и свободният и свързаният с хемоглобин) паднат под определено ниво - да се подаде команда за вдишване. Да, но това не е така! Всъщност, невроните в мозъчният ствол следят нивата на въглероднит диоксид - отпаданият продукт от производството на енергия. Т.е. когато нивата на въглероден диоксид се покачат над определено ниво - се издава сигнал за издишане и за последващо вдишване..

Тоест, мозъкът на влечугото контролира дишането ни като мери доколко са завишени нивата на въглероден диоксид в кръвта - ако почват да се покачват - започва да се забърза и вдишването и издишването, за да се намалят.  Именно това непреодолимо желание да издишаме и вдишаме, когато задържим въздуха си над минута е продиктувано от високите нива на въглероден диоксид, а не непременно от ниските нива на кислород. Въпреки че е контраинтуитивно, тази особеност е много важно да се осмисли добре, за да разберем изложението по натам.

Например какво ще се случи ако дишаме газ, който е само от азот, т.е. в него няма кислород и въглероден диоксид? Тялото ще си произвежда нормално въглероден диоксид, който ще се издишва. При вдишването ще поемем азот, който не прави абсолютно нищо, понеже е интертен газ. Резултатът е, че след минута и половина ще загубим съзнание от липса на кислорд без да усетим и дори най-малка паника или болка от липсата на кислород! Например ако четем книга докато това се случва - дори няма да усетим какво става - няма да изпитаме задушаване, болка, паника, а просто ще загубим съзнание. Това е така, понеже както казахме мозъчният ствол реагира на завишени нивата на въглероден диоксид, а не на ниски нива на кислород.

Подобно нещо може да се случи с алпинистите, които катерят върхове над 5 хиляди метра височина, без да са се напълно аклиматизирали. Ситуацията е подобна - въздухът е разреден, т.е. няма достатъчно насищане на кислород в околният въздух. Именно защото продълговатият мозък мери нивата на въглероден диоксид, а не на кислорд, мозъчният ствол не е алармиран, че газообмяната не е на оптимални нива и човек вдишва и издишва с нормална скорост. А поради липса на достатъчно кислород в разреденият въздух - правилно би било да дишаме дълбоко, учестено. След определен период  може да се мине определен праг, при които човек губи висшите мозъчни функции - като да започва да полудява - т.нар. височинна болест. Именно защото няма никакви симптоми, защото е толкова контра интуитивна и защото се случва така тихомълком, а последствията може и да са фатални -  е така опасна тази ситуация. И неизменно побиват тръпки разказите за такива случки.

Киселинност на кръвта, кислород

Процентният състав на кислорода и въглеродният диоксид в земната атмосферата са пряко свързани с оцеляването и на животните и на растенията:
Азот 79%
Кислород 20%
Въглероден диоксид 0.04%
Други 0.96%
Вижда се, че най-голяма част от атмосферата е инертен азот. Животните не можем да го използваме, но за растенията е много важен. Но и растенията не могат да го използват директно - имат нужда от симбиотичната помощ на азотно фиксиращи бактерии за тази цел. Кислорода е следващият по-заеманият обем в атмосферата. Въпреки че е отпаден продукт от храненето на растенията, именно той позволява идването на така сложно организираните и динамични организми от животинският свят. Кислородът не винаги е бил така популярен, имало е периоди в развитие на Земята когато го е нямало, имало е периоди когато е бил и с по-високи ниви (спекулира се, че е бил няколко процента по-висок преди милиони години по време на епохата на динозаврите и на огромните тропически гори). Въглеродният диоксид е много интересен, въпреки че се класифицира като рядък газ в нашата атмосфера. Климатолозите се притесняват, че за последните десетилетия се е повишил от 0.03%, къде от човешката дейност, къде от закономерни периодични промени в излъчваната радиация от Слънцето, промени в магнитното поле на Земята или движенията на океанските течения. Но пък повишаващите нива на този газ е добра новина за възобновяване на горите - понеже от него извличат така нужния въглерод за изграждането на тъканите си.

Животните, в това числото и хората, сме еволюирали съобразно тези концентрации. Като вдишваме - високата концентрация на кислород от атмосферата пасивно преминава в по-ниската концентрация на венозната кръв. И обратно, по-високата концентрация на въглероден диоксид от кръвта преминава обратно в атмосферата. Като трябва да се отбележи, че понеже въглероден диоксид в атмосферата почти няма, той много лесно се отделя от тялото ни!

Освен че нивата на въглероден диоксид определят с каква честота да дишаме, той има и още важни функции - той определя:
  • колко киселинно/алкална ще бъде кръвта ни. Когато нивата на въглероден диоксид се покачват, киселинността също се покачва. Когато нивата на на въглероден диоксид се намаля (като например при хипервентилация, т.е. учестено дишане), то кръвта става по-алкална.
  • колко разширени да са кръвоносните съдове и колко кислорд да освобождава хемоглобина. Хемоглобина по принцип здраво държи молекулите кислорд, и не се  разделя с тях лесно при неутрална киселинност. Колкото е по-висока киселинността в дадена тъкан/орган - толкова повече кислород се доставя там.
  • колко са чувствителни периферните нерви към болка. Колкото по малко въглероден диоксид има, толкова е по-алкална кръвта и периферните тъкани, толкова по малко-чувствителна на болка е. Ефекта на притъпяване на болката.
Например, ако даден човек цепи дърва - той предимно ползва мускулите на ръцете, на гърба и корема. Краката участват сравнително малко. Т.е. горната част на тялото харчи усилено енергия, а отпаданият продукт от горенето на енергия е въглероден диоксид. Т.е. в горната част на тялото ще има повишена концентрация на въглероден диоксид и повишена локална киселинност на кръвта. От своя страна повишената киселинност ще кара хемоглобина избирателно да освобождава кислород именно в горната част на тялото, а не в краката. Получава се перфектно саморегулираща се система от доставки на кислород точно до местата където има нужда!


Например, ако човек е системно изнервен от проблеми в работа, семейство, недоспива, или има неправилна стойка - може да диша предимно "плитко" с горната част на гърдите. Понеже там има по-малко алвеоли, човек диша и по учестено от нормално. Но тъй като въглеродният диоксид е с толкова ниска концентрация в атмосферата, при зачестено дишане той лесно се освобождава от кръвта, и нивата му падат под нормалните. Така кръвта става по алкална - и хемоглобина почва да стиска здраво кислородните молекули и да не ги доставя до периферните тъкани, органи и мозъка. Човек чувства дискомфорт, липса на енергия, липса на настроение. Повече в този пост.

Уим Хоф

By Aad Villerius (www.flickr.com/photos/daaynos ) from OudBeijerland, Netherlands. (Flickr.com, Photographer in action) [CC BY-SA 2.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0)], via Wikimedia Commons

СВДС

И тука идва моята теория за възможните причини за СВДС. А именно - продълговатият мозък може още да не е развил нервните центрове за  точно разпознаване на концентрацията на въглероден диоксид в кръвта. Т.е. нивата могат да се качат над праг-а за вдишване, но сензорите за въглероден диоксид в кръвта не сработват.. съответно не се подава командата за вдишване.

Затова и препоръката родителите да спят близо до детето през първата година има смисъл. Не само защото еволюционно е винаги било така - майка и бебе залепени кожа до кожа почти през цялото денонощие. Но и защото въглеродният диоксид от издишаният от родителите въздух играе ролята на защитен балон за бебето. Когато е близо до родителя въглеродният диоксид около бебето е с концентрации в пъти над нормалната атмосфера. По този начин бебето не отдава напълно своят собствен въглероден диоксид и по този начин има защитен буфер дори и при недостатъчно развит датчик.

А дали това е вярно - мога само да спекулирам, че има известна доза истина. Нашата практика е - кошарата на бебето е залепена за родителското легло. Като се кърми през нощта, жената без да се налага да става го придърпва и кърми в полулегнало/полузаспало положение. Сестра ми изгледа три деца като те спяха до нея в леглото. Но нас понеже малко ни е страх - затова избрахме да спи отделно, но залепен до нашето легло.

Бащи, най-доброто което може да се направи за вашето дете, е да осигурите спокойстви и приятна атмосфера на майката. Тя да може да се наспива, да яде качествени храни, да се разхожда, да диша чист въздух и да се излага на слънце. Всякакви негативни и стресови ситуации се предават, чрез хормоните и кърмата на бебето! Здравото бебе, е това което е обичано, спокойно, наспано и добре нахранено.






Внимание, диета!

Поради различни причини повечето от нас в разни периоди от живота ни сме залитали от една посока в начина ни на хранене в друга. 30 дневна строга диета преди морето - да смалим коремчето. Или диетата да изключим тестените храни. Или пък да премахнем захарта. Или пък да минем на вегетарианско или веганско хранене. Или пък изчистващата диета на д-р Емилова - да не ядем седмица освен плодове и чайове. Или пък житната диета на Дънов. Или пък.. и така до безкрай..
Аз лично съм фен на експериментирането в храненето. На няколко пъти съм патил с неподходящи комбинации за възможностите на моят храносмилателен тракт. Това е и основната цел на този пост. Да служи за предупреждение - трябва да сме внимателни, понеже може в рамките на няколко дена да се мотивираме от подходящият човек или книга, но на организма му трябва повече време, за да може да се адаптира.

Нека разгледаме пример с човек, който си похапва редовно концентрирани животински протеини - месо, сирене, яйца, боб и т.н. [2].  И този същият човек, понеже му се появява болки в палеца на крака - подагра - и поради съвет на лекаря, а и понеже е прочел книга на темата - решава, че ще промени диетата си на вегетарианска. Така ще намали отделените пурини в кръвта си (уж отпаден продукт от метаболизма на протеините) и така ще намали възпалението от кристалите в палеца на крака. Или поне така твърдят. Понеже така се случва, че е лято - решението е лесно - преминава на салати и плодове.

За ефективното разграждане на протеините в храната е нужно голямо количество солна киселина и ензими - протеази. Хората, които си похапват месо редовно имат адаптирани стомаси за тази храна. Те отделят много киселина и затова имат дебела мукозна стена, за да предпазва мускулестата част на стомаха. Киселината подготвя протеините, за да могат ензимите (от класа на протеазите[3]) да свършат работата по разглобяване на дългите вериги белтъчини на прости аминокиселини [1]. Простите аминокиселини се всмукват от тънкото черво.

Да предположим, че човека се чувства отчаян от болките от подаграта в крака, че се хвърля направо в дълбоките води. Т.е. без да е дал възможност на организма да се адаптира към новият режим.

Салатите и плодовете не могат да се смелят в стомаха от солната киселина и протеазите. Не могат и от силните ензими на дванадесетопръстника. Не могат и в тънкото черво. Едва в дебелото, ако има подходящата силна колония от добри бактерии - може те да разградят храната и да предоставят някои полезни за организма вещества.

Но стомахът е все още в режим на разграждане на протеини при всяко хранене, понеже така е било досега. Веднага щом почнем да се храним, в стомаха се отделя голямо количество солна киселина. Която не разгражда, нито дори се смесва или абсорибра от добре защитената с целулоза клетъчни стени зеленчуковата храна. Солната киселина почва да разгражда мукозната защита на стомаха. Голямото количество солна киселина може да се излее в двандесотопръстника и в тънкото черво.

Резултатът е, че човек може да си докара различни по големина язви или перфорация на стомаха, дванадесетопръстника или тънкото черво. Тази история не е просто теоретична постановка. Случвало ми се е на мен няколко пъти. Един път в по-сериозна форма се получи и при баща ми.


Обратният вариант също е възможен. 26 годишно момиче, което е веганка поради морални подбуди от няколко години. Изглежда слаба, енергична, красива. Но косата и почва леко да губи дебелината и гъстотата си. От предимно въглехидратната храна кожата става по-груба и по-суха Ноктите не са така енергични. Твърди, че дори само при вида на месо усеща отвръщение и и се повдига. За тяло адаптирано на храни със сравнително ниска концентрация на протеини, този ефект на месото не е преувеличен. Понеже стомахът и е адаптиран да не отделя толкова солна киселина и протеази, понеже концентрираните аминокиселини не са толкова застъпени в диетата и.

Да предположим, че се случи да хапне умерено количество концентриран протеин, като например месо. Тялото и, в частност стомаха, не може магически да мине в режим на произвеждане и отделяне на много солна киселина и разграждащи протеази за ефективно усвояване на протеините. Месото остава необработено, не се всмуква в тънкото черво. А в дебелото черво бактериите си устройват един шумен купон с много газове и фойерверки. Къркоренията в стомаха, подутата долна част на корема и мирисът в тоалетната съответно затвърждават убеждението и, че месото е нетипична храна за човека и създава само проблеми краткосрочно и дългосрочно.

Веднъж имах период, в който религиозно избягвах всякакъв вид въглехидрати - било то под формата на захар, тесто или плодове. Позволявах си зеленчуци, и осново калориите ми идваха от мазнини и протеини. Е след няколко седмици, леко ми довтръсна. Появи се натрапчивото желание за забраненият плод, за нещо сладко. И тайно, скришом си купих вафла. Е.. така ми се разтуптя сърцето и дори се изпотих. В случая тялото се беше адаптирало за ниски въглехидрати. И резкият прием на концентрирана захар, нямаше как се възприеме благоприятно с подходящ инсулинов отговор и балансиране на кръвната захар от черния дроб и мускулите.

Сигурно ви се е случвало, че дори и от прилична по качество морска храна - да получите смущения в стомаха. Докато другите да не се повлияват от същата храна. Чували сте, че след растоварваща диета - много е важно да се подходи разумно при захранването. Същото е и при бебетата около шестият месец много плавно и постепенно се преминава от кърма на твърда храна.


Проблемът е, че може само за един час дори да ни се промени мнението. Но на тялото винаги трябва да даваме няколко седмици постепенна и разумна промяна, за да достигнем до желаният хранителен режим. Не можем да очакваме, че за няколко дена ще се адаптираме.

Също така резултатите от диетите идват след седмици и месеци. Неразумно е да очакваме бърз резултат.

Връзки

[1] УСТРОЙСТВО И ФУНКЦИИ НА СТОМАХА И ЧЕРВАТА. http://www.referati.org/ustroistvo-i-funkcii-na-stomaha-i-chervata-1/88074/ref
[2] Храни богати на протеини. https://dieti.net/proteini/
[3] Протеази - протеин-смилащи ензими. http://www.bb-team.org/articles/4770_proteazi-protein-smilashti-enzimi

Първо дете момиче, второ - момче

Всяко следващо дете се ражда в различна семейна обстановка. Отношението на родителите е променено, те са по-опитни, по зрели и по-уморени и умерени в емоциите. Също така влиянието на по-големите деца e фактор, който не може да се подмине.

Кака Калина на 5 години и 3 месеца. Пламен на 8 месеца.
Връзката между по-голямо и по-малко трябва да се подкрепя и насърчава. Ще споделя нашите наблюдения за случая, когато по-голямото е момиче, а по-малкото момче и разликата е сравнително голяма -  почти 5 години. При различно разпределение на половете и при по-близка разлика в годините, факторите и предизвикателствата са различни.

Момичетата имат силно изразени майчински чувства, дори и в тази ранна възраст се впечатляват от цветовете, мирисите и песните. Игрите с кукли са задължителни. Идентифицират се с героите във филмчета като Замръзналото Кралство, Пипи, Прасето Пепа, Дора Изследователката, Маша и Мечока. Съответно се гледат по мнооого пъти.

След като разбират за бъдещето идване на ново дете, се радват да пипат корема и да му говорят нежно. Живо се интересуват от събитията по време на бременността. И все пак при идването му в къщата се появява съвсем естествена ревност. Тази ревност е закономерна, понеже досега са били неизменните звезди в семейството. И изведнъж всички му се любуват и радват на всякакви глупави постъпки и дори без причина. Като чели и самото съществуване на бебето е достатъчна причина, докато при каката, за да получи така търсеното одобрение е нужно доста повече усилия.

Като родители очаквахме тази ревност и решихме, че в първата година докато бебето основно все още расте усилено и спи през голяма част от денонощието, по-специалното отношение с по-голямата да продължи. Като например, когато и двете деца са в стаята в присъствие на родител - винаги да се включва по-голямото в дейностите около по-малкото. Т.е. голямото да не се чувства игнорирано при къпане/сменяне на памперс/успокояване, а лека по-лека да почва да свиква с ролята на кака. Пет годишната разлика във възрастта в този случай помага, понеже може да се провеждат достатъчно сложни разговори, а пък момичетата обичат да се говори. Ако разликата беше само годинка и половина или две - не може да се отвлече вниманието с коментар от типа "УУ, виж го този бабанко, наакал се е до ушите.", "Знаеш ли как се маже се кокосово масло дупета", "Знаеш ли ти какво сладко бебе беше, винаги ядеше със затворена уста", "или днес игра ли си с Вели в детската", "какво ново научихте по английски" и т.н. След 8 месечно съжителстване, в известна степен все още се проявява ревността, но по-скоро го оценяме като отшумяващо.

Ако по-голямото почне да се държи като бебе - да не иска да се храни само, да иска помощ при обличането, да се цупи - това са външните признаци на вътрешната непримиримост с новото положение. Имитирайки бебешко държание, подсъзнателно иска да бъде на негово мястото  и да получава същото както в миналото безусловно постоянно внимание на възрастните. Важно е голямото да добие достатъчна увереност, че няма да загуби родителското уважение. Това става само по един начин - като родителите му отделят нужното внимание и изграждат самоуверенността на умна, силна и можеща кака/батко.

Обясненията, че като е била малка е имала същото внимание както по-малкото имат известен ефект, но не са достатъчни. По-голяма тежест има не "казваното", а "по-казаното" - както поне единият от родителите трябва да продължи да я държат в светлината на прожекторите и активно да се занимава с физическото, умственото и нравствено развитие. Със самоувереността на можеща кака, може да се насочва, ако има желание, да помага в някои от грижите на по-малкото дете. А момичета обикновено имат предостатъчно желание да гушкат, да се радват, да го разсмиват, да го пренасят, да му пеят песнички, да му говорят с престорен глас едно и също нещо по дванадесет хиляди пъти.

Но при момичетата каки има шанс за обсебване на по-малките. Особено ако родителите са вече позагубили ентусизъм да пеят по седемнадесет пъти всеки ден за зайченцето бяло. И когато качването на снимки в Фейсбук, гледането на сериали и подкасти са някак си по-привлекателни.. Поведението на Маша от "Маша и Мечока" е типично. Каката възприема по-малкото като жива кукла. Има желание да контролира като взима и поставя играчките в ръцете на бебето, като го мести, като го упокоява и .. понякога показва любовта и ревността си по настойчив начин..

Не е работа на по-голямото да се държи като възрастен във възпитанието. Не е честно спрямо второто да не получи стуктурираното, последователно и целенасочено възпитание, каквото може да му даде отдаден, обичащ родител. А да се остави в малка или голяма степен на помощта на изпълнената с любов и емоции, но и естествено хаотичната и непоследователна за тази отговорна цел пет годишна кака, би могло с времето да се окаже, че е грешка. Родителят трябва да си е на мястото и да опознава, стимулира с нужната скорост и търпение развитието на по-малкото дете. Така както е било с по-голямото когато е било малко.

А пък има го и момента, че на малките момченца каката им е много интересна. Понеже говори много, бърза е, енергична, емоционална и е интересна. Но от друга страна, момчетата трябва да се стимулират да бъдат мъже, да бъдат независими, да могат да водят, да правят грешки и да носят последствията от тях. Ако растат в среда, в която каката взима решенията, създава ситуациите, интересна е и променлива и контролира игрите, то ще стимулира оформянето на такъв характер. Каката колкото и да се старае не може да бъде така търпелива както един родител и така умело да се преструва, че губи в ключови моменти на съревнователни игри. А това има големият шанс да продължи и в юношеството, понеже момичета умствено се развиват по-бързо. Има вероятност по-малкото мъжле като порасне да очаква такъв модел на социално поведение - да търси по-силен партньор, който да е активната страна. А мъжете са :-) истински мъже като са активната, смела и находчива страна. Всъщност това разсъждение важи и за прекалено силни и привързани майки.

Много пъти съм виждал как момчета на възрастта на каката Калина попадат в "плен" на говоренето и. Когато стане дума за физическо съревнование - тя е пасивна. Но става ли въпрос за обяснение, за говорене, за измисляне на игри - неусетно биват арестувани от непрестанният поток от думи, с целият спектър на емоции..

Друга опасност ако се разчита по-малкото да расте в забавата създадена от каката е, че не се изгражда такава силна връзка родител - дете. Обикновено с първото дете има доста силна връзка, понеже цялото внимание по естествен начин е насочено към него, понеже родителите имат големи амбиции да блеснат пред роднини и приятели с качествата на генетичното си копие. И обикновено първото дете е по-концентрирано, по-отговорно и се влияе и вслушва в желанията на родителите.

Докато второто дете има тенденцията да е по-саможиво, да се оправя в игрите само или доколкото може да успее да се възползва от кака си. Занижени са критериите за умственото му развитие от страна на помъдрелите или .. уморените родители. Като защо да се пънем цяла зима да редим по десетина пъти пъзел 4+ като то е все още на 2 години. Желанието да блеснеш в обществото с възможностите на второто дете не е така силна.

И съответно второто дете расте по-свободно, по-саможиво, по-палаво. И като е в лоши периоди направо си се бунтува срещу желанията на родителите, понеже не губи кой знае какво, ако не получава най-голямата награда - вниманието.. Понеже така и така вниманието не е достатъчно. Възприема родителите като пречещи да прави нещата, който са му интересни.


Затова, колкото и да е време отнемащо, родителите трябва да се стремим да изградим също така дълбока връзка с второто дете, както и с първото. Трябва отново да прекарваме една цяла зима в редене на лего. Да прекараме едно цяло лято в игра на домино. Да четем до откат вече познатите приказки. Да пеем вече познатите песнички и т.н. Да се учим от уникалният характер на второто - кое му харесва, кое го вълнува.. Да бъдем активни, последователни и търпеливи участници в тези дейности. Детето като усети, че има полза от родителското внимание, ще се отблагодари, като се стреми да отговори на интелигентните, емоционални или физически предизвикателства и напътсвия на родители си. Било то да се научи да кара колело, ски, да плува, да реди пъзели, да смята, да учи езици или просто да бъде щастливо, самоуверено, възпитано дете.


Както всички други постове и този е базиран на моят ограничен социален опит в семейството и приятелите. Сигурно няма да се съгласите с някои части - това е напълно естествено!

Чушка, ако след години го прочетеш този текст - много те обичаме и сме много горди с теб. Искаме да растеш все така умна и активна! Да станеш търпелива кака и да обичаш много твоето братче Пламен. Ще разбереш, че той не е играчка, а може да бъде пълноценен приятел.. с времето всичко ще си дойде на мястото.

Памбос, ще се постараем да имаме времето и нужното търпение, така че да успееш да развиеш вътрешните си наклонности! Ще се надяваме да станеш силен и отговорен млад мъж както физически така и емоционално и интелектуално. Обичаме те!

Този пост е продължение на темата от предишният.

Второ дете

Преди 8 месеца ни се роди второ дете. Вече почваме да пълзим и да се храним с твърда храна. Нямаме кой знае какви оплаквания с физическото развитие
Пламен на почти 8 месеца
Калина на 5 години и няколко месеца


Като родители почнахме да се чудим за най-доброто възпитание като в семейството има вече две деца с разлика от почти пет години. Реалностите са, че като родители вече не сме така ентусиазирани и енергични. При първото - цялото внимание е насочено към него, понеже е ново и родителите нямам опит. Примесени с много емоция и енергия прекарваме много безсънни нощи. Всичко ни е интересно и превъзнасяме и най-дребните постижения в физическото и умственото развитие. Докато при второто, вече пътят е утъпкан, знае се какво след какво следва. Детето има тенденцията да расте по-самостоятелно, по-подредено, като имаме увереността за правилните действия при къпане, обличане, кърмене, захранване, масажи, физически упражнения и т.н. В схемата се включва вече и отношението на по-голямото към по-малкото. За по-голямото - по-малкото е ново събитие, свързано с периоди на ревност, обсебване и третиране като кукла. 

Има значение каква е разликата в годините. Ако е по-малка, то съревнованието за общите ресурси - играчки, дрехи и внимание от родителите - по-бързо се появява. Понеже, по-голямото не е толкова осъзнато и независимо. Но предимството е, че в ранното детство и юношеството има много по-голям шанс да са приятели. 

Също така има значение разпределението в половете. Ако са момичета - има голям шанс да са добри приятелки през цялото детство и то да расте с годините. Особено ако разликата в годините е малка. 

Ако са момчета - тогава конкуренцията в ранната детска възраст е много ясно изразена. Тестостерноненото начало подтиква към по-буйни игри, и чести закачания и дори сбивания. По-малкото в много случай е подтискано в директните взаимоотношения между тях. Но в ключови ситуации, особено сред други деца черпи сили от влиянието на по-големият. По-малкият израства в среда, в която трябва да се доказва срещу по-голям и по-умен съперник. Ако е в умерени граници може да направи по-малкият устойчив и силен характер. По-малка вероятността е за развитие на подтиснат характер на по-малкият. В юношеските и младежките години има голям шанс да прерасте в много здрава връзка. 

Ако по-голямото е момче, а по-малкото момиче - в ранната детска възраст няма поводи за много пресечни точки. Момчето обича по-буйните игри, камиончетата и техниката, вниманието му е по неустойчиво. Момичетата са по-разговорливи, интересуват се от цветове и миризми, имат по-устойчиво внимание. Родителите в този случай трябва да са спойката, понеже баткото няма толкова желание да се занимава с по-малки и по-неопитни.

Ако по-голямото е момиче, а по-малкото момче. Момичето се развива умствено по-бързо дори при връстници, макар да е с по-забавено физическо и пространствено развитие от момчетата. А когато става въпрос за разлика в годините се получава синдрома на "Маша и Мечока". Ако разликата е между 3 и 5 години - то момичето третира по-малкият си брат като кукла. Обича да го целува, да го гушка, да го дига и мести, да му говори нежно, да му повтаря едно и също нещо по сто пъти. Каката в много случаи се явява добра помощничка на родителите. 

Ако можехте да избирате - кой е най-добрият вариант за разлика в годините и половете за вас и защо ?

Зимен грип

До към 30 годишна възраст не съм отдавал много внимание на зимните заболявания с разни бактерии или вируси. Да - от време на време ме е хващала болестта - с температурата, слаби мускули и размътена глава. Но някак си като го прескочиш лесно го забравяш. А в повечето случаи просто не се разболяваш толкова. Няма значение, че си по-леко облечен, че са мокри краката. Стига да има добра храна и да се наспиваш от време на време.

Да, но това което не осъзнава човек в разцвета на младостта е, че Природата е заложила перфектен баланс на хормони, сила и скрити резерви. Така че каквито и глупости да те подтиква вихрушката на младостта да правиш - да ти се разминава като по чудо. Имах си изградена "система" - като усещам първите признаци на отслабена имунна система и наченики на простуда - предприемам следните мерки. Първо вечерям двойна доза. Второ обличам се добре и се разхождам поне 40 минути. Трето лягам да спя с пуловер. В повечето случаи тази комбинация на засилен прилив на калории, разходка със стимулиране на кръвообращението и пускане на вътрешното парно, и накрая топъл сън успява да засили имунната система да се справи с нападението. Говорил съм с приятели, и този метод се възприема като страннен.

Проблема със зимните простуди започна да заема централно място в прожектора на ежедневието от както ни се роди първото дете. За мен това стана около 32 години.  Това е особена възраст. Природата с лека усмивка казва, дотук ти давах кредит, даваха ти защити, за да можеш да се размножиш, което между другото, трябваше да стане и по-рано. От тука нататък би трябвало достатъчно да си помъдрял, за да се грижиш за себе си разумно. Почвам да си отнемам двойните и тройни защити.. Неусетно за теб, процент по процент, но хормоните с всяко изминало десетилетие ще спадат.. всичките! И тестостерона за силни мускули, и щитовидният Т3 за страхотна енергия, и кортизола за концентрирано ежедневие, и адреналина за кибритлийска кръв, и хормона за разстежа за възстановяване през нощта, и мелатонина за дълбок сън. Вече след този неделен турнир по скуош ще ти трябва един ден повече за възстановяване. Неусетно ще се окаже, че всяка зима боледуваш.. и то по няколко пъти. Нусетно ще почнеш да трупаш тегло. Неусетно косата ще почне да побелява..

Но да оставим екзистенциалните драми на средната възраст  - малко или много почваме да сме в категорията на битите карти. Но сърцето ти като млад родител се топи като гледаш детенцето си с температура и кашлица. Дали да даваш лекарства. Дали ще се излекува за седем дена с антибиотици или за седмица от само себе си.. както казват хората. Тези хомеопатични лекарства са поредната шарлатанщина, или пък лекуват наистина. Сока от бъз, издърпване на възпалението на ушите с восък, разстривки с мас, промиване със сребърна вода, вдишване на пари.. или пък просто да не правиш нищо и да чакаш да си отмине. Въпреки че имам мнение за нашият случай, кои методи са ефективни и кои не, ще ги остава за друг път. Особено темата за така обичаната по нашите ширини хомеопатия, която в моите очи е подобна на темата с "билетчетата на късмета" за да станем богати.

Замисля ли ли сте се, защо се разболяваме именно през зимата толкова по-често, от колкото през лятото. За нашето здраве се борят две сили - от една страна имунната ни система, от друга страна патогенните влияния на средата. Имунната система на всеки човек е малко по-различна от другият. Майката Природа е заложила сложни взаймосвързани механизми за повишаване или понижаване на имунната ни система в зависимост от стрес, количество сън, качество и количество на диетата ни, достатъчно наситен с кислород въздух, достатъчни нива на хормони и др. От тъмната страна са патогенните влияния. Те се контролират от слънцето, от топлината и влажността и наличността на храна, най-вече на въглехидрати.

Патогенните организми се развиват с експоненциална скорост, което означава, че при при подходящи условия за няколко часа могат да превземат огранизъм, за ден апартамент, за седмица или месец - страна и континент. Т.е. съберат ли се подходящите условия - а именно топлина, влажност и хранителна среда - от само една единствена бактерия ще се получат милиарди и трилоиони копия за няколко часа.

Именно понеже апартаментите, метрото, офиса, са едни затворени, затоплени, влажни изпълнени с органични молекули среди, в които бактериите могат да се размножават много бързо - се разболяваме така често. А не рядко се получават и епидемии. Да - според мен големият проблем са затворените, затоплени изолирани пространства. Докато пролетта, лятото, есента - е по-голяма вероятността да оставим прозорец отворен, което според мен, ефективно почти занулява възможността за установяване на стабилна колония. А и през топлите месеци факторът слънце играе голяма роля - ултравиолетовата част от спектъра стерилизира отворените пространства.

За момента бих искал да споделя общи наблюдения, които биха могли да намлят вероятност да се разболеете вие или децата ви.
  1. Температура, влажност и пресен въздух
  2. Дълъг сън
  3. Слънце
Да списъка е доста общ. Но нека изложа аргументите си, за да прецените дали имат смисъл. В нашето семейство се опитваме да ги спазваме.

Температура, влажност и пресен въздух

Твърдя, че най-големият проблем е добре изолираните и топли жилища. В последните десетилетия много стари сгради, а и всички нови са с добри дограми. Те почти не позволяват пасвино проветрение. Тяхната цел е именно такава - добре да изолират от външният студ. Но същевременно се получава херметизиран балон, в който прекарваме поне по 12 часа всеки ден.

Във всяко жилище се образвуа влага -  готвим, перем, къпем се. Самите човешки тела отделят влага. Като отговорни родители - държим апартамента достатъчно затоплен. Но именно тези фактори - влага, топлина, липса на проветрение.. в комбинация с много органични отпадъци (най-вече от храненето ни) са идеална среда за експоненциално бързото размножаване на бактерии.

Тези фактори могат да се контролират, чрез редовно проветряване. То е най-ефективно като се отворят прозорците напълно за няколко минути и след това се затворят. По този начин хем се вкарва пресен въздух богат на кислород, който е в основата на здравето и имунната ни система. Но и се изкарват отработеният въглероден диоксид, който не ни позволява да се наспим достатъчно добре, също така изкарва и всички бактерии и болестотворни организми. Т.е. чрез проветряване действаме в много насоки - вкарваме кислород, изкарваме бактериите навън, и намаляме влажността в апартамента.

Има решения за дограми, които позволяват въздухът да навлиза контролирано[1]. По този начин при добре прокетирано и приложено пасивно проветряване - на практика няма нужда от ръчно отваряне на прозорците. Пресният въздух непрекъснато навлиза, а отработеният излиза от апаратаментите ни. 

Колкото по-ниска, но същевременно комфортна можете да поддържате температурата вкъщи - толкова по-добре. За едни семейства - идеална е 17-18 градусова температура в спалнята. За други по-скоро 20-23 градуса. Комфортни се приемат 18-23 градуса и 40 до 60 процента относителна влажност.
В нашият апартамент е с ниска влажност, но и доста топло.
Комфортните нива са между 40 и 60 % относителна влажност.
Комфортните нива на температурата са между 18 и 22 градуса.
Кислородът е най-важнят фактор за здравето като цяло. Има ултра силни личности, като бого-подобният Уим Хоф[2], който чрез дълбочината и честотата на дишането може да контролира телесната си температура, производството на адреналин,  да подтисне имунната си система. Той има много десетилетия опит в тази област и съответно дробовете, сърцето и най-вече митохондриите му са достатъчно добре тренирани и далеч над нивата на обикновеният човек. Но дори и със нормални хора - в контролирани научни експерименти успява да покаже, че някои от вегетативните, неволевите функции могат да бъдат повлияни чрез дишане.

Само дете в в затворена стая с добра дограма, след 2 часа прекарани в нея, намаля концентрацията на кислород от 21% до под 18%, които нива вече не са ефективни за физиологичните нужди. Като същевременно концентрацията на въглероден диоксид от 0.04% може да се покачи и до 2-4%. Относителната влажност може да се покачи с 10-20 процентни точки от отделеният от дишането влага. Като имаме предвид, че детето ни спи поне по 9 часа обгърнат от едни и същи 25-30 кубика въздух - трябва да ни стане ясно, че именно въздухът в нашите спални и нашите апартаменти са инкубаторите на бактерии и вируси в основата на зимните заболявания.

Вярвам, че не толкова наличието на патогени е големият проблем. По скоро факторите, които успяват да ни свалят имунната система за няколко часа или дена. Намалянето на концентрацията на кислорода в спалнята за мен е основен фактор. Кислорода е в основата на здравето. Затова и при спарени спални не се наспиваме напълно, затова и по-често сънуваме кошмари, затова и се събуждаме с подути очи. И обратно - затова в планината се наспиваме по бързо, като главата ни е чиста. Затова и очите ни стават бели, затова и кожата се опътва след хубав сън в гора. Затова и дори да прекалим с пиенето вечерта - магически сутринта сме си ОК. Затова и в планината ни се отваря апетит. Причината, разбира се е въздухът с висока концентрация на кислород. Именно тези външни прояви(чисти бели очи, опъната кожа, бързо въстановяване от алкхол, бързо наспиване) са индикация за добро здраве. И именно кислородът е основата на силна имунна система.

Като родители, трябва да се грижим нашите деца да спят в чисти, умерено хладни, но и добре проветрени спални. Разбира се, ако живеем в голям областен град, тръгваме с няколко крачки назад, понеже градският въздух с много коли, прах, и изгорено твърдо гориво, е негативен фактор в здравето ни през десетилетията.

В редките случаи, когато купуваме нов апартамент, би била добра инвестиция в здравето на семейството ни, ако можем да си позволим по-големи спални, ако можем да си позволим по високи тавани.. Почти всички можем да си позволим пасивно проветрение на прозорците[1]. 

Дълъг сън

Друг голям фактор, стоящ в основата на здравето е пълноценният и достатъчен сън. За съня най-важни са достатъчното време и достатъчното "качество". Под качество, се има предвид, че мозъкът трябва да се изключи постепенно докато стигне най-пасивните нива. Именно, когато достигне до тези дълбоки нива, мозъкът може да се почисти и възстанови. Фазата на сънищата с помощта на божественият хормон ДМТ пък стимулира развитието на въображението.

За качествен сън е нужен чист въздух, както беше обширно изложено в предишната точка. Когато нивата на кислород паднат под определени нива - не само мозъкът, но и тялото и имунната система в кръвта намаляват ефективността си.

Твърди се, също така, че трябва да е достатъчно тъмно. Възрастните хора на село дори в наше време си лягат през зимата рано. Причините са хем традиционни, хем икономически. До пристигането на електричеството, през зимата предимно се е спяло, а лятото е бил енергичният изпълнен с дейности сезон. От икономическа гледна точка - харчи се много по малко ток за осветление и отопление, ако легнеш рано завит добре с ресначите и изключиш печката.

Светлинки от нощни лампи, диодчета, уличното осветление и таблети по принцип пречат на дълбокият сън. Връзката е с хормона на сънят  - мелатонин, който се стимулира от въглехидрати[6] и подтиска от синият спектър[4, 5] на светлината.  Смятам, че до 2 часа преди лягане трябва да се минимизира досега с екраните - телевизор, лаптоп или таблет. Понеже те излъчват голям процент синя светлина. Но в нашето семейство.. по този критерии не сме постоянни. Понеже почти винаги гледаме епизод на Алф след вечеря, а понякога играем игри на телефона.

В нашата детска стая може да стане абсолютно тъмно - понеже имаме външни щори на прозорците. Но почти винаги щората на единият прозорец е вдигната, което хвърля мека светлина от уличните лампи. Усещането ми е, че клепачите ефективно могат да блокират тази светлина до достигане на ретината. А и еволюционно хората сме спали милиони и милиони години под открито небе - със сравнително силната светлина на луната и звездите.

От както на 2 годишна възраст детето ни тръгна на детска градина - започнаха честите и продължителни боледувания през зимата. С времето забелязахме закономерност - обикновено имунната система се пропуква в края на седмицата. Сополите, покашлянията и температурата започват петъка. Не всички деца могат да стават рано сутрин. Нашето е парцал. Всяка сутрин през седмица ставаме към 7:10, за да може да се измием, срешим, облечем и да успеем за 8:15.. Явно систематичното натрупване на недоспиване уронва лека по-лека имунната система и към края на седмицата има шанс да е на най-ниско ниво. Уикенда обикновенно цялото семейство се наспиваме до към 10.

Затова когато имаме възможност - в четъвртъка я оставаме да се наспи като прекарва деня вкъщи или я завеждаме късно на детска. Тази "закономерност" я открихме към 4-тата година, и именно тази година имаше само едно сериозно заболяване и то през ранната пролет. Може и просто да е съвпадение, понеже през 2-рата и 3-тата година децата изграждат добър имунитет и се опознават с флората, бактериите и патогените от детската и приятелчетата. Но въпреки това, държим на съня - тялто възстановява не само мозъка, за да може да учи, но и чрез задълбоченото коремно дишане подпомгата възстановяването на тъкнаите и имунната система.

Именно понеже въглехидратните храни стимулират съня - предпочитаме да ги даваме вечер. Гледаме да избягваме зърнените храни, въпреки че са традиционна българска храна от хилядолетия, т.е. би трябвало да имаме що годе добра поносимост към тях. Не винаги ни се получава - но това е насоката. А пък и от седмичното меню, можем да контролираме само вечерята. Закуската и обяда са от менюто в детската. А в повечето случаи в детската е на принципа на най-малкото общо зло. Ако има едно лудо активно дете - всички се водят по него. Ако родителите преценят, че рожден ден може да се празнува с торта, сокчета и барнита, чрез диктатурата на мнозинството детето ти ще расте в такава среда. Тази година дядо Коледа донесе в детската - солети, барни, шоколад и още шоколад, желирани бонбони и меденка
Подаръка със здравословни храни на дядо Коледа от детската.
Масовата диета на българина е базирана на житото и захарта. Именно затова около 70% от децата ни[7] имат зъбни кариеси дори и през 2017 година. Почти наложително е вкъщи да се избягват зърнените, тестените, захарните и лепкави храни (и да се мият много сериозно зъбите), за да получи баланс в диетата.

Но все пак картофи, ориз, зеленчуци, банан и мед е за предпочитане вечер. Въпреки че имат много захар (по точно и глюкоза и фруктоза) - тя се отделя сравнително равномерно и подпомага сънят през първите няколко часа. Експолозивни въглехидрати като шоколад или каквото и да е опаковано снаксче - по скоро биха попречили, дори и да се абстрахираме с проблема със зъбите.

Слънце

Слънцето е много голям фактор в живота на цялата ни планета. Очевидно енергията от него се влива директно в целият растителен, животински и микорскопичен свят. Но също така от него се определя климата, валежите, температуртите, вятъра. Слънцето влияе на няколко диреткно свързани с темата фактора - а именно сънят, стерилизиране на средата, подпомогане процеса на производство на енергия в митохондриите, производство на витмин Д.

За сънят вече споменахме в предишната точка - хормонът на съня се подтиска от синята светлина. През лятото диетата ни е по-лека. Има изобилно слънце, което с много по-голям процент достига до ретината ни. Затова и сме енергични и изпълнени с енергия. Докато през зимата в диетата ни включваме по-тежки храни и сме предразположени по-лесно да посягаме към сладкото, което в комбинация с късият ден и слабото слънце и сумрачните обстановки в офиса и вкъщи - ни кара да се чувстваме по мудни и по-трудно да ставаме сутрин.

Причината отчасти е в диетата, отчасти е в недостатъчното подтискане на хормона на съня, поради липса на достатъчно интензивна светлина. Затова и сверените народи, където проблемът със слънце през зимата е по сериозен - имат по ясно изразени меланхолични проблеми. Светлотерапията е един добър начин за набавяне на физиологичните нужди от светлина. Тя е под формата на ярки лампи, които от лакът растояние доставят около нужните 10 хиляди лумена до ретината ни, като по този начин стопираме производството на мелатонин. Забелязал съм, че по възрастното население в по-малките населени места, къде от икономически причини, къде от социални (всички го правят и няма нещо по-интересно), къде от традиция - прекарват повече време завити уютно в дългите зимни нощи. Вярвам, че хората сме проектирани да следваме този ритъм - докато има слънце да сме активни, а като няма да сме в покой.

Но обратно към слънцето - ултравиолетовата порция от спектъра ефективно стерилизира микроскопичните организми. Това е и една от причинте през топлите месеци да има по-малко патогенни организми и заболявания. Затова и орането на почвата от новите модерни земеделски течения се възприема като инвазивна и неефективна процедура. Понеже от една страна като се обърне почвата целият микросвят се излага на атмосферата и слънцето, като по този начин се стерилизира. От другат страна контролирането на плевелите по-този начин има само краткосрочен ефект. А и проблемът със спластяването на почвата също се разрешава само за кратко време.

Затова през зимата, когато има слънце - винаги трябва да изкарваме килимите и завивките на децата си на терасата за стерилизация. Да през зимата по нашите ширини почти няма ултравиолетови Б лъчи, но би трябвало да има от А лъчите.

Също така инфрачервената порция на спектъра стимулира производството на енергия в организма. В малките електроцентрали на всяка една от нашите клетки - митохондриите - се произвежда енергия като електроните от храната се "омесват" с кислорода, в резултат се получава вода и много енергия. Е това "омесване" е много по-ефективно, когато тялото е изложено на инфрачервена светлина. Тя успява да проникне до няколко сантиметра под-кожата и да повлияе положително тъканите, до които успее да достигне. Колкото и да е оскъдно зимното слънце по-голяма част от енергията му е инфрачервена. При всяка удобна възможност трябва да излагаме ръцете, части от краката си, дори гърлото и лицето на нея.

Ултравиолетовата порция на спектъра стимулира производството на витамин Д и много други все още неидентифицирани витамини в нашата кожа. През зимата в градовете няма ултравиолетови Б лъчи. Но докато сме на билото на планината след ските или излета, можем да попечем ръцете, краката и корема. Дори и през зимата над 1600 метра има така нужните ултравиолетови Б лъчи за производството на витамин Д на тази надморска височина! И все пак излагането на слънце винаги трябва да е разумно - не трябва да се получава зачервяване след няколко часа. Ако се получи зачервяване - значи сме предозирали и по-скоро може да е прояват с десетилетията негативните последици от ултравиолетовите лъчи.

И трите споменати вида от слънчевият спектър - и синята и инфрачервената и ултравиолетовата си имат своята роля в здравето през цялата година, но особено и през зимата. Затова в нашето семейство активно се стремим да го търсим.

Заключение

За здрави деца нашите приоритети са насочени в достатъчно добре проветрено жилище, като при наличие на слънце изваждаме килимите и завивките на терасата. Високата влажност и топлина стимулират патогенните организми - затова се стремим да ги контролираме. Кислородът, сънят и слънцето стимулират здравето и силната имунна система - затове се стремим да ги стимулираме.

Писането на тази тема ми отне няколко дена по около час на сядане пред клавиатурата. Докато я писах по-голямото от децата ни се разболя. Сутринта в денят на бъдни вечер се събуди с висока температура, цял ден беше отпаднала, нямаше апетит. Вечерта температурата спадна и за Коледа са събуди в почти нормално състояние, като изключим сополите, които продължават. Помислих си - каква ирония - пиша за предпазване от зимен грип, т.е. от презюмпцията, че сме надделяли в тази борба с тези невидими противници. И същевременно майката Природа си показва, че не всичко разбираме, и не всичко може да се обясни, системазира и предвиди.

С пожелание за щастлива Коледа, весело посрещане на Новата Година, и с много здраве, усмивки и положителни емоции през 2017 година!

Връзки

Зъбите при децата

Имам дете на 4 и половина и дай-боже живи и здрави, до няколко седмици чакаме второ дете. Като всеки родител и баща - темата за здравето и възпитанието на децата ми е интересна - уча се от книги, подкасти и видеа, но и най-вече от опита и примера на по-опитните в обкръжението ми, когато се случват нещата и с положителен и с негативен резултат.
Калина на профилактичен преглед
Като част от здравето е здравето на зъбите. Бактериите навлизат в тялото ни през кожата, стомаха, ушите и зъбите. Това се местата където тялото ни е в досег с външната среда. Очевидно е, че стомаха е главното място за вход на бактерии - затова и там имунната система е най-силна. Не е толкова очевидно с ушите и зъбите. Например аз винаги съм имал проблеми с ушите - обикновено първо там ме "удря" зимата - възпаляват се леко, което се изразява в по-обилен секрет като имунна система се опитва да подтисне и изтласка нападението. И тъй като носоглътката е свързана - именно ушната инвазия от бактерии захранва с постоянен приток от войници-бактерии-нападатели гърлото - което в последствие като се възпали е по-болезнено и с по-явни симптоми. След като обърнах по-добро внимание на ушите - а именно промивки с кислородна вода, при признаци на начално възпаление - боледуванията от грип рязко намаляха при мен.

Подобно подмолно е положението със зъбите. Когато се наруши цялостта им, те са източник на постоянен приток на патогени, които влизат директно в кръвообращението. Но за разлика от стомаха, където Природата е заложила сериозни усилени контролно пропусквателни пунктове, поради постоянната близост на чужди тела, то при зъбите имаме само нормалната кръвна имунна система, нищо по специално. Най-лошото е, че повечето проблеми със тях са субклинични, т.е. нямаме болка или изразени признаци на проблеми в челюстта и зъбите, но пък повишените нива на бактерии влияят на други органи. Някои източници(1,2,3) дори твърдят, че систематичното постоянно леко завишени нива на имунна система в резултат от възпалени/развалени венци/зъби са в основата на проблемите със сърцето и нервната система след 50-60 те години.
Graham Crumb/Imagicity.com [CC BY-SA 3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], via Wikimedia Commons
Широка дентална арка с добре подредени зъби
Зъбите имат и много голяма естетична функция. Едно е закръглена дентална арка, със достатъчно място за добре подредени зъби. Съвсем друго е сплескана дентална арка със недостатъчно място и разкривени зъби. Едно са малки равни подредени зъби, друго е големи, дълги или триъгълни такива. Едно е белият емайл на здрави минерализирани зъби, друго е липсващи или разноцветни от неподходящи храние, деминарлизирани зъби или направо изкуствени коронки.
Bundesarchiv, Bild 183-K1021-0014 / CC-BY-SA 3.0 [CC BY-SA 3.0 de (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/de/deed.en)], via Wikimedia Commons
А и нека да не се лъжем, зъболекарите не им е лесно. Не мога да си представя какво е ден подир ден да гледаш и дишаш развалените, разкървавени зъби на нехайни пациенти. Зъболекарите могат само да закрепят положението. Но и със сигурност може да се каже, че добрите зъболекари са мнооого малко в България. Повечето са - пломба за час. Т.е. сравнително претупване, за да е по финансовите възможности на масите. Много са малко пациентите, които изискват и търсят стоматолози които правят пломба за един ден. Да това си е сложна манипулация, която изисква технологичното време и спазени процедури за цял ден. И зъболекарите както и всички други лекари са добри в закърпване на текущият проблем. Помагане за намирането на причината, за ефективна превенция. Това много малко е застъпено, а и никои не взима на сериозно зъболекар, които казва такива неща.

Моите зъби не са добре. Най-вече защото не съм се научил овреме. Ако чакаме родители, училище да ни го предаде това - пожелавам ви успех ! Имах късмета да съм повлиян в тази насока от приятел, които буквално е педант и маниак на тази тема. Човек лесно се вдъхновява от положителен пример, от себеотдайността, от дълбочината на проучване на проблема. Въпросният приятел в един период имаше коригиращи скоби. Ако искате вярвайте - всяка вечер в продължение на две години прекарва по 30 минути, за да чисти зъбите със конци ! Такова ниво на отдаденост, със задълбочено проучване на темата, добро познаване на възможностите на българските зъболекари ме кара да попивам всяка дума и съвет. И да ме стимулира да инвестирам време в хигиената с конци и четки, да се обзавеждаме с иригатори, утразвукови четки и подходящи пасти. Темата си е обширна и детайлите са много, и не може да се очаква, че просто така без целенасочено и систематизирано усилия може да се обхванат и научат..

Та обратно към темата със зъбите при децата. Два са проблемите: От една страна добре оформена дентална арка със достатъчно място за добре подредени равни, малки зъби. От друга наличието на кариеси и пулпити, все едно дали в правили или криви зъби.

За добре оформената дентална арка, известният зъболекар от началото на 20-ти век, Уестън Прайс(4) е направил мащабно лично проучване около 1920 година в общества, до които все още не е достигнала цивилизацията под формата на ток, влак и магазин. Т.е. тези общества са били достатъчно изолирани, за да разчитат на собствените си сили за изхранването си, и нямат достъп до сравнително лесните и евтини индустриални храни от модерното общество - хлябът и захарта. На кратко резултатът е, че той твърди че факторът Х - е неединтифицирано вещество съдържащо се в животински продукти хранени със прясна трева. Днес знаем, че този фактор Х е витамин К2, които е много подобен на витамин К1 и се сърдържа в прясно растяща трева. Този приятен мирис на окосена млада трева, еманира от бъканите с хормони тела на тревата. Крави хранени с такава трева, имат високо съдържание на К2 - преработен от бактериите в стомаха им К1. Майки, който по време на бременността имат достъп до такива продукти "произвеждат" деца с добре оформени дентални арки, и широки ноздри. И обратно, достъпа до заместителните, евтини индустриални храни - хляб и захар - довежда до деца със стеснени дентални арки и криви зъби. Само заради този факт и детайлите около него си заслужава човек да прочете книгите Хранене и Физическа Дегенерация (на английски) и Витамин К2 и калциевият парадокс (на английски). Отделна тема ще отделя само за мастнорастворимите витамин К2 и витамин D и тяхната пряка връзка с развитието на костите, на правилно отворени ноздри, и добре оформени дентални арки, и за непряката връзка с проблемите със сърцето и отслабената имунна система.

Кариеси и пулпити

Не е тайна за никои, че проблемите свързани с кариеси и пулпити са предимно от въглехидратите(5). Разбира се има и други като индивидуална генетика, структура на зъбите  и др, но те не са под наш контрол - докато какво слагаме в устите си и тези на децата ни си е в повечето случай наш избор. Докато другата голяма група храни - мазнините дори се смята, че имат превантивно действие. А протеините - последната голяма група храни - освен ако нямаме вече големи дупки между зъбите, за да заседнат например малки късчета месо - трудно се разграждат и не залепват толкова лесно по емайла.

Въглехидратите са съвсем друга песен. Те по природа са лепкави. Как лепнат чехлите по пода ако разлеем подлсаден чай. Това е основният и проблем с кръвната захар, при диабет тип 2, инсулина не може да понижи толкова бързо съдръжанието на лепкатава захар и се получават развалени от лепкавите по тях плаки биологични машинки "напреднали захаросани крайни продукти"(89). На английски термина е  AGE(Advanced Glycation End products), която е заигравка с английската дума за стареeне, понеже се смята, че увеличават оксидантният стрес и ускоряват идването на стареенето. По принцип с въглехидратите не трябва да се прекалява, но при признаци на диабет тип 2, трябва особено да се внимава. Но пак това си е отделна обширна тема.

Именно това им свойство лесно да лепкат, дори и по такива гладки и здрави повърхности като емайла на зъбите ги прави толкова опасни. Другото е, че от еволюционна гледна точка са възникнали много рано. Т.е. те са предпочитана храна за почти всички видове бактерии и много животни. Може да се каже, че това важи и за човека. Мазниното горене е сравнително младо в еволюционната история, и само най-висшите организми са развили сложните умения за извличане на енергия от тях, а за други са си направо токсични. Затова и устните бактерии не ги обичат толкова мазнините, затова и препоръката от време на време да се жабурим с кокосово масло.

Т.е. въглехидратите - хем лесно лепкат, хем привличат какви ли не видове бактерии. Най вече най-устойчивите и еволюционно  най-ранно възникналите от онзи под клас, които горят въглехидрати безкислородно. На тях им трябва топлина, а 37 градусовата температурата около езика е перфектна, малко влажност и въглехидрати. При тази комбинация е гарантирано експоненциалното им размножаване. Както при производството на кисело мляко (откъдето иде киселият вкус на "киселото мляко" в сравнение с леко сладкият на прясното) - отпаданият продукт от безкислородното горене на въглехидрати са няколко вида киселини. Именно тези киселини с пониженото pH спомагат за разрушаване на емайла и достигане до мекият слой на дентина. Откъдето се образуват кариеси.

Храни, които да избягваме

By Haque, Abul, Photographer (NARA record: 8467822) (U.S. National Archives and Records Administration) [Public domain], via Wikimedia Commons
От гледна точка на предпазване на зъбите - следните храни трябва да ги избягваме или поне да се опитаме да ги минимизираме. Степенувани по вредност:
  1. Пакетирани снаксове. Тука се включват барнита, кроасани, солети, вафли, жокей, кексове, шоколади.
  2. Сладки напитки и тестени десерти. Тука се включват всички газирани напитки, бира, компоти, сокове. Също така различни видове торти, еклери, курабийки, кексчета и т.н.
  3. Солени и безсолни тестени изделия като хляб, гевреци, соленки, пасти, макарони
  4. Нетестените въглехидрати като картофи, ориз
  5. Сладки плодове

Първите 3 са най-опасни, понеже са комбинация между тесто и захар. Тестото не се разгражда толкова лесно като захарта, но пък е много лепкаво. Сравнително лесно се настаняват между труднодостъпните странични допирни повърхности на зъбите, в малки гънки под венците. Последните две въпреки, че са въглехидрати - не залепват толкова стабилно за емайла и сравнително лесно се почистват.

Зеленчуците, въпреки че се водят към групата на въглехидратните храни, според мен нямат негативно влияние върху зъбите. Понеже първо не са лепкави и второ целулозата в зеленчуците не се разгражда лесно.

Хигиена

В миналото хората са нямали достъп до качествени хигиенни продукти, но и са нямали толкова пакетирани, силнопреработени, неживи храни. Един зъболекър на име Уестън Прайс, през 1920 година е обикалял света да търси общества, които все още са нямали достъп до магазина, влака и тока. Тези общества са се изхранвали на местано произведена или добита прясна храна. Особено ценна за оформянето на здрави зъби според Прайс са хранителни продукти от животни хранещи се с растяща трева. Е.. децата в тези общества не са имали дори четки, да не говорим за конци, иригатори, пасти, води за уста и т.н. И въпреки това само един на всеки три деца е имал един кариес. Докато при подобни общности, но вече с достъп до магазин -  е имало по над 5 при всяко дете.

Очевидно в наше време с достатъчно добра хигиена, може да се неутрализира негативното влияние на пакетираните, лепкави, захаросани и тестени изделия. Проблемът е, че повечето не знаем какво означава достъчно добра хигиена. Не отделяме достатъчно време в четкането на зъбите, в използване на иригатори и конци. При наличието на захар и тесто, трябва да сме маниаци на миенето на зъбите, за да можем да запазим целостта им в някаква степен.

Другият вариант е да се опитаме да намалим приемането на такива храни, за нас, за семейството ни, за децата ни. Но и това е много трудна задача. Захарта сама по себе си е много пристрастряваща! Така променя мозъка ни на психическо ниво, че дори се чувстваме щастливи след хубав шоколад, или когато сме в емоционална дупка - лесно посягаме към сладки храни, за да повдигнем настроението. А и хормоните ни с нервният танц на висок-нисък инсулин, ни карат по някога да се държим маниакално в търсенето на захар. Ако това описание не се отнася до теб - може само да се смяташ за късметлия. Понеже в България по лични няблюдения - сме масово пристрастрени към захарта. И аз съм за съжаление така, и си давам сметка, че е така.

При детето ни, се опитваме вкъщи да няма лесно достъпни захарни продукти, и да минимизираме до колкото се може тестените. До момента - четири години и половина - няма особен проблем. Просто, като всяко дете, яденето не е на първо място от списъка на интересни неща, които могат да се правят. Не, че не яде, но и не проявява някакъв особен ентусиазъм. По подразбиране за всичко различно казва, че не го обича. Та е сравнително лесно, просто като няма сладки неща около нея да не консумира такива храни. И се опитваме да отделяме голямо внимание на миенето на зъбите. Имаме книжки за "Чук и Пук", които си правят къщички в зъбите, и се хранят със сладко. Имаме пясъчно часовниче за измерване на 3те минути. Имаме и електрическа четка, която тя сама си избра. Рядко, но и стържем зъбите със конец. Понякога добавяме и капка кислородна вода върху четката.

За мене лично, голяма дългосрочна цел е консумирам предимно жива, приготвена от мен храна. Като пакетираните, сладки и тестени изделия не са в тази категория. Имало е периоди дето съм успявал, но и такива който съм тотално провален в достигането на тази цел. Но това ми е философията - може да има провали по време на дългият път. И от провалите трябва да се учим.

Тази тема е много интерсна - винаги има какво ново да се научи, относно хигиената на зъбите, превенцията на проблемите. Какви храни трябва да консумира бъдещата и бременната мама, за да изгради бебчо добре закръглени дентални арки, с добре продредени малки зъби. Как да избегнем изкривяването, развалянето, лошият дъх. Обширни теми - ще се радвам да споделите в коментарите.

Връзки

  1. The heart and mouth connection: How heart disease and oral health link. https://www.deltadentalins.com/
  2. Healthy Teeth, Healthy Heart? http://www.webmd.com/
  3. Will taking care of my teeth help prevent heart disease? http://www.mayoclinic.org/
  4. Каква е истинската причина за развалянето на зъбите? http://dental-help.net/
  5. Дентална хигиена. http://dental-help.net/
  6. Фактори за поява на кариес. http://dental-help.net/
  7. Nutrition and Physical Degeneration. A Comparison of Primitive and Modern Diets and Their Effects. http://gutenberg.net.au/
  8. Vitamin K2 and the Calcium Paradox: How a Little-Known Vitamin Could Save Your Life. https://www.amazon.co.uk/
  9. Advanced Glycation End Products in Foods and a Practical Guide to Their Reduction in the Diet.  http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3704564/
  10. Avoid Sugar to Help Slow Aging. http://articles.mercola.com/
  11. Diet and the evolution of human amylase gene copy number variation. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2377015/

Хималайска сол ?

Точно се връщам от бира с колегите от бившата фирма. Фирма, в която съм работил 10 години, в която съм се оформил като професионалист. Много пътувахме, а командировката сближава - пазаруване, правене на вечери, запълване на уикенди с разходки из германски градчета или на просто на пазар, ходене на панаири. Ей сладки години, носталгия. Не бях ги виждал от няколко години.. Старите муцуни .. като че ли не са минали 7-8 години от както се разпадна фирмата.
Морска сол от Guérande, France
By Christian Mertes (Mudd1 12:26, 18 April 2007 (UTC)) (Own work) [GFDL (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html), CC-BY-SA-3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/) or CC BY-SA 2.5-2.0-1.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.5-2.0-1.0)], via Wikimedia Commons
Започнах тази статия понеже по едно време стана въпрос за хималайската сол. И няколко човека се поинтересуваха какво е това. А тя е на цвят розова, добива се от солници в Хималайите, които са се образували преди милиони години и са останали пресовани дълбоко в земята, като не е замърсена и има много и най-различни допълнителни минерали освен основнинте Натрии (Na) и Хлор (Cl). От закачките подигравки ми стана ясно, че се възприема като префърцунен маркетингов трик, който има малко реално значение. И тъй като бирата с колеги е за интересни и забавни неща, а пък и нямах фактите в главта си. Но затова пък този пост е чудесна възможност да изложа аргументите си защо тя е по-добрият избор. А ти ползваш ли такава сол :)

Хималайската сол се добива от подземни мини. Тази сол е била наслагана преди милиони години и запечатана. Това е и едно от основните предимства - тогава атмосферата може би не е била толкова замърсена с тежки метали и твърди частици. Което е големият проблем на нашите морета и океани. Всичките замърсявания от индустриални производства се акумулират предимно в тях, понеже все пак сме синята планета с 70% от повърхността вода. Затова и не се препоръчва да се консумират големи, дълго живеещи морски риби. Понеже те са обикновено на върха на хранителната верига, и в тъканите им концентрацията на олово и други тежки метали е в пъти над нормалната. Затова и солта добита чрез изпаряване на морска вода или солено езеро, би трябвало да има по висока концентрация на такива тежки метали. А дали това е така, не можах да намеря статия с конкретни измервания.

Друго предимство на хималайската сол, е че има голяма концентрация на важни макро и микро минерали. Телата ни са едни химически лаборатории, и за разни ензими, витамини, ко-фактори, електролитен баланс, поддържане на хомеостатично равновесие, и други подобни химични и физични магии от квантовият свят са нужни свободни предимно метални атоми.. Всички сме чували за магнезии, натрии, калии, цинк, желязо. В хималайската сол имало доста елементи - таблицата е в грамове за 1 кг. сол:
Елемент
Тежест в 1кг
Процент
Chloride 590,93 g 59,09%
Sodium 382,61 g 38,26%
Sulfur 12,4 g 1,24%
Calcium 4,05 g 0,41%
Potassium 3,5 g 0,35%
Oxygen 1,2 g 0,12%
Lithium 0,4 g 0,04%
Hydrogen 0,3 g 0,03%
Magnesium 0,16 g 0,02%
Fluoride 0,1 g 0,01%
Silicon 0,1 g 0,01%
Iodine 0,1 g 0,01%
Strontium 0,014 g 0,00%

и микро елменти:
Елемент
Брой атоми на 1 милион атоми сол
 
Iron 38,90 ppm
Dysprosium 4,00 ppm
Europium 3,00 ppm
Rhenium 2,50 ppm
Zinc 2,38 ppm
Bromine 2,10 ppm
Iridium 2,00 ppm
Barium 1,96 ppm
Tantalum 1,10 ppm
Gold 1,00 ppm
Aluminum 0,66 ppm
Cobalt 0,60 ppm
Copper 0,56 ppm
Platinum 0,47 ppm
Manganese 0,27 ppm
Nickel 0,13 ppm
Phosphorus 0,10 ppm
Lead 0,10 ppm
Bismuth 0,10 ppm
Vanadium 0,06 ppm
Thallium 0,06 ppm
Chromium 0,05 ppm
Selenium 0,05 ppm
Rubidium 0,04 ppm
Silver 0,03 ppm
Mercury 0,03 ppm
Nitrogen 0,02 ppm
Beryllium 0,01 ppm
Arsenic 0,01 ppm
Molybdenum 0,01 ppm
Cadmium 0,01 ppm
Tin 0,01 ppm
Antimony 0,01 ppm

Като съм подчертал със жълто редовете с елементи, които мисля са важни. Разбира се има и тежки метали - като например олово (с червено), но те би трябвало да нямат физиологичен ефект в тези дози.

Предимството на обикновената готварска сол е, че се е добавя йод към нея. А понеже растенията, които консумираме растат в сравнително обеднена от към минерали почва от интензивното монокултурно с разораване на земята индустриално земеделие. На много места, след няколко десетилетия почвата дотакава степен се изтощава, че не може да произвежда. Изкуствените торове обикновено доставят само фосфор, азот и въглерод обратно в почвата.


Справка: